Ахмет Байтурсънов е казахски поет, учен-тюрколог, преводач, учител, публицист, обществен деец, един от лидерите на национално-освободителното движение на партия „Алаш“ от началото на ХХ век. Председател на партията бе Алихан Букейханов, депутат от Държавната Дума на Руската империя от 1-во свикване (1906 г.).
А. Байтурсънов е роден на 28 януари 1873 г. в Тосинска волост, Тургайски уезд, в семейство на селянин. Получава първоначалното си образование в родното си село, след това учи в Тургайско руско-казахско училище (1886-1891 г.) и Оренбургската учителска семинария (1891-1895 г.). Започва педагогическа дейност през 1895 г. като учител в селско училище, а след това във волостно училище. През 1909 г., като директор на двукласно руско-казахско училище в гр. Каркаралинск се присъединява към опозицията на съществуващия обществено-политически строй, за което е арестуван и изселен в гр. Оренбург.
Този период включва научните му търсения в областта на казахската лингвистика и методите за преподаване на роден език. През следващите години той започва да разработва принципите на реформата на казахската писменост, разработва научна терминология за определяне на категории в казахската граматика.
А. Байтурсънов е автор на първия казахски буквар. Новата казахска азбука, кръстена в чест на учения, по онова време служи като добър модел за всички тюркоезични народи по време на реформата на писмеността. Авторът пише също „Пособие по роден език“, „Представяне на курса по казахски език“, „Ръководство по граматика“, „Развитие на речта“, различни учебници. Тези методически трудове все още се ползват с голям авторитет сред учените в областта на казахската лингвистика и методиката за преподаване на казахски език.
А. Байтурсънов започва творческата си дейност като баснописец. В стиховете си той изразява нуждите и стремежите на казахския народ, мечтата си за светло бъдеще, изобличава лицемерието на чиновническата администрация, призовава за светлината на знанието и културата. В произведенията си „Четиридесет басни“ (1909 г.), „Комар“ (1911 г.) осмива такива човешки пороци и недостатъци като безделие, мързел, суета, невежество.
А. Байтурсънов е основател на казахската професионална журналистика. През 1913 г. Байтурсънов става първи редактор на вестник „Казах“, създаден по инициатива на казахската интелигенция. Основното в програмата на вестника бе отразяване на проблемите в развитието на казахския език, култура и училищно образование.
След революцията от 1917 г., като член на партия „Алаш“, А. Байтурсънов е избран за член на Военно-революционен комитет на Казахския край, работи като народен комисар по просветата (1920-1921 г.), председател на Академичния център (1921-1922 г.), член на научно-методическия съвет на Народния комисариат на просветата.
Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев отбеляза огромния принос на дейците от движението „Алаш“ за духовното възраждане на нацията: „Думата „Алаш“ винаги е била свещена за нашия народ. В началото на миналия век лидерите на нацията се обединиха около идеята за „Алаш“. Те направиха много за освобождението и просперитета на страната ни. Те събудиха духа на хората и преобразиха техния мироглед. Те допринесоха за запазването на целостта на нашата територия. Те издигнаха родната литература и култура до безпрецедентно ниво. Те допринесоха за интелектуалния подем. Дейците на „Алаш“, въпреки трудностите на своето време, възродиха идеята за държавност на казахския народ“, каза държавният глава.
Президентът К. Токаев отбеляза, че в Казахстан е извършена подготвителна работа за честване на ред годишнини и големи събития, сред които специално място заема 150-годишнината от рождението на Ахмет Байтурсънов.
През 1921-1928 г. А.Байтурсънов работи в Казахския институт за народно образование, където чете лекции по казахски език и литература, история и култура. През 1928-1929 г. А. Байтурсънов е професор в Казахския държавен университет. Създадената от него и наречена на негово име графична система позволява по-бързо да се ликвидира неграмотността, да се повиши писмената култура на казахите.
През юни 1929 г., по време на творческо пътуване до Къзъл орда, А.Байтурсънов е арестуван. Той бе обвинен, че през 1926 г. на конгреса на тюрколози в Баку се е срещнал с чуждестранни учени и се е опитал да установи връзка с Мустафа Шокай, уж за това, Шокай да съдейства да се изпълни планът за отделяне на Казахстан от Русия.
През 1931 г. Байтурсънов и изселен в Архангелска област, откъдето се завръща в Алма Ата три години по-късно. И през 1937 г., когато започва нова вълна от репресии, той отново е арестуван. На 8 декември 1938 г. Ахмет Байтурсънов е разстрелян като „враг на народа“.
Но времето постави всичко по местата си. През 1988 г. А. Байтурсънов е реабилитиран. В чест на А. Байтурсънов са издигнати паметници, именувани улиците и училищата в Казахстан, Институтът по лингвистика и университетът в Костанай носят негово име. В Алмати улица „Космонавти“ е преименувана на улица „А.Байтурсънов“. Къщата, в която е живял Ахмет Байтурсънов в Алмати, се превърна в музей.