Правителството предлага на президента на Република България да издаде указ за награждаване на художника Енчо Пиронков с орден „Стара планина” – първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството, а още петима творци да бъдат удостоени с орден „Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен. Това са актрисата Ани Бакалова, писателят Найден Вълчев, народната певица Калинка Згурова, режисьорът проф. Елена Баева и диригентът Драгомир Ненов.
Енчо Пиронков, макар да няма художествено образование, притежава самороден талант, който е забелязан през 1961 г., когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София. Оттогава той е реализирал над 30 самостоятелни изложби в страната и в чужбина.
Енчо Пиронков работи и в областта на приложното монументално изкуство (мозайки, фрески, стъклописи, дървена и метална пластика) и сценичната декорация (филма „Сватбите на Йоан Асен”). Носител е на множество отличия, сред които награда на СБХ през 1964 г. и званието „заслужил художник” през 1985 г. Произведения на Пиронков са притежание на НХГ, на много държавни и частни галерии и колекции в България и в чужбина.
Ани Бакалова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски през 1961 г. В началото на 60-те години е част от трупата на Бургаския театър. След това се премества в Народния театър „Иван Вазов”, а по-късно – в „Сълза и смях”. Ани Бакалова става много популярна след участието си във филма „На всеки километър”, но оставя трайна диря и с театралните си роли в стотици спектакли.
Творчеството на известния поет и преводач Найден Вълчев го нарежда сред първите имена на българската литература. По-голямата част от трудовия му живот минава в редакцията на списание „Септември”. Сред най-известните му стихосбирки са „Малка повест”, „Северна светлина”, „Синьо цвете, влак, жена”, „Написано на кленов лист”, „Младата луна и старата луна” и др. Носител е на множество български и чуждестранни отличия, сред които наградата „Димчо Дебелянов”, наградата на Съюза на българските писатели, награда на Съюза на преводачите в България. В периода 1989-1991 г. е председател на Съюза на преводачите в България.
Професионалният път на народната певица Калинка Згурова започва в хора на ансамбъл „Пирин”. От 1973 г. е солистка на Ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по късно като „Мистерията на българските гласове”. Згурова записва над 300 песни от Странджа за БНР и „Балкантон”, издава няколко дългосвирещи плочи и дискове, снима филми в БНТ.
Пее в много страни по света, а през седемдесетте години заедно с Руска Недялкова и Василка Дамянова създава вокално трио „Зорница”. През 1993 г. основава фондация „Кьнев-Згурова”, чрез която подпомага млади народни певци. Има своя школа и възпитаници за българско народно пеене. През 2009 г. получава наградата „Нестинарка” за цялостно творчество. Носителка е на десетки златни медали от международни конкурси и на престижната американска награда „Грами”.
Проф. Елена Баева завършва право в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това и актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ. От 1969 г. до 2004 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, като в периода 1990-1993 г. е декан на Театралния факултет, а от 2000 г. до 2004 г. –заместник-ректор на НАТФИЗ. Между 1990 г. и 2001 г. е хоноруван преподавател по режисура в Свободния факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
През 1991 г. проф. Баева основава Първото частно театрално училище (УНИ), прераснало по-късно в Театрален колеж „Любен Гройс”. Автор е на повече от 60 публикации в специализирани издания у нас и в чужбина по проблемите на актьорското майсторство, театъра и режисурата, на обучението в областта на изкуствата и драматургията. Член е на Съюза на артистите в България и международната организация IETM.
Драгомир Ненов е завършил Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” със специалност оркестрово дирижиране и композиция. Дирижирал е почти всички български симфонични оркестри, както и младежкия кралски духов оркестър на Холандия. Като симфоничен и оперен диригент е гастролирал в много европейски държави.
Автор е на множество музикални творби, сред които Концертино за обой и оркестър, три сюити за симфоничен оркестър, Интродукция и танц за кларинет и пиано, Паскалия за цигулка и виола, детската опера „Тайната на Черното езеро”, цикъла песни „Сън за щастие” и др. Носител е на голям брой български и чуждестранни награди. Председател е на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1993-1998 г.), член е на Съюза на българските композитори.