Град Визе днес е малко китно градче в Европейска Турция, на главен път към Истанбул. Това градче, както и всички близки и подобни в полите на Южна Странджа, е тясно свързано с тракийската и по-късната българска история. В сведения за създаването на Одриското тракийско царство, през 5 век преди новата ера, градчето се споменава с името Бузас или Бизия, а също и Визии.
Самият град е разположен на хълм, естествено защитен, над плодородната предпланинска околност и е удобен за укрепване и защита. От средата на 1 век преди новата ера тук е столицата на последната тракийска династия на Реметалк I, който управлява заедно с брат си Раскупор II над обширни територии. Реметалк I получава римско гражданство лично от императора Октавиан Август и в 12 г.пр.н.е. При разкопки са разкрити част от основите на крепостта и на двореца на тракийския владетел.
Околностите на град Бизия се свързват с тракийското племе асти, но последната тракийска династия управлявала тук се води царство на сапеи и одриси. След Реметалк I, тази източна част от тракийските земи управляват Котис III и Реметалк II, след което в средата на 1 век от н.е. тракийските земи окончателно са присъединени към Рим.
Всъщност в Античността тук, разположени в триъгълник, има три града с близко звучене. Единият е Бизия, днешна Виза или Визе, другият е Бизантион на Босфора, по-късно Константинопол (Истанбул), а третият е Бизанте по-късно Родосто, на брег на Мраморно море, днес Текирдаг. Това не е чудно, тъй като "виза" е едно от тракийските названия за град, населено място. Други тракийски названия за населено място са "пара", "брия", "дева/дава", "диза" и още някои, които срещаме самостоятелно или като съставна част при образуването на множество имена.
В земите на днешна Европейска Турция и около Мраморно море, в Малоазийската част, т.е. целия хинтерланд на Цариград (Бизантион, Константинопол,Истанбул) има множество дворци, градски центрове, свързани с царе и владетели, от древността до днес. И след края на тракийските царства, по време на римското владичество, в града Бизия и околностите продължават да живеят тракийски аристократи и управители и преобладаващо тракийско население.
Историята на градчето се свързва и с първите сведения за християнството по тези земи и първите мъченици, в началните векове на новата ера. По времето на император Юстиниян, през 6 век, тук е изградена една от многото църкви посветени на Св. София - Божествената мъдрост, която този император изгражда в най-важните центрове на империята - на Балканите и отвъд тях.
Тази църква, в град Визе е запазена и е известна като Малката св. София, днес разбира се превърната на мюсюлмански храм. Така имаме една св. София в Цариград, една във Визе, една в София, една в Охрид и на още други места, всичките строени по времето на император Юстиниан (527-565), за който се счита че е от тракийски произход. Църквата в градчето Визе е била доста занемарена и реставрирана едва преди 15-тина години, но днес е придобила прекрасен вид, както и цялото кале на градчето Визе.
Изобщо турското правителство дава много пари за културата, наред с пропагандирането на османската част от нея, но и на по-древната и по-нова история. От времето на праисторията до най-нови времена - за всичко това се отделят средства, а доста музеи в градовете дори са безплатни за посещение.
Интересно е и едно сведение на османския пътешественик, учен и държавен служител Евлия Челеби от 17 век, свързано с град Виза. Той казва, че старата крепост е била изградена в петоъгълна форма, на една остра скала. По време на война градът е можел да даде три по петстотин от различните общности или общо 1500 войници. Населението на града се състояло от юруци-мюсюлмани, българи и гърци. Имало всичко 12 махали, а лозята и градините били изобилни, уредени и плодородни. Много интересни са следните две изречения в текста на Евлия Челеби: "Наистина има много обработен санджак" казва той, "но на бея му остават едва хиляда гроша. Ако извърши неправди и извън закона вземе едно зърно, раята (разбирай основно българи) като обуе цървулите, за един ден стига в столицата и се оплаква." Това ще рече, че когато хората са отидели до Цариград и се е оплачела е имало кой да я чуе. Ще рече, че несправедливата Османска империя, за която сме учили в училищата, далеч не е била толкова несправедлива...
Последното християнско население (гръцкото) напуска Визе в началото на 20 век. Българското напуска основно града още след Руско-турската война от 1828-1829 година и се преселва в днешна Бесарабия. Но като виждаме превратностите на съдбата в хилядолетната история и особено в днешните бурни времена, няма как да сложим точка на събитията. Просто трябва да познаваме добре историята.