Спектакъл, който пренася зрителя през хилядолетията, се представя в четири български града

„Танцът на епохите“ е спектакъл, който не просто се гледа – той се преживява. Впечатляваща смесица от танц, акробатика, музика и светлинни ефекти, постановката превръща сцената в своеобразна машина на времето, която отвежда зрителя от митичните времена на древността до динамиката на модерния свят.

През ноември българската публика за първи път ще има шанс да се потопи в тази магия – шоуто вече е покорило международната сцена и е гостувало в над 40 държави по света.

История, разказана чрез танца

„Танцът на епохите“ представя човешката цивилизация чрез символи, легенди и легендарни личности. На сцената оживяват пророкът Ной и библейският Потоп, мъдрецът Деде Коркут – пазителят на древните предания, царица Томирис – военачалникът, победил основателя на Персийската империя, както и Жълтата булка – образ от народния фолклор.

Всеки епизод е изграден като картина – със своя културен контекст, музикална атмосфера и уникален танцов изказ.

Визия, която впечатлява

Спектакълът съчетава съвременни танцови форми и акробатика с богатството на турския и кавказкия фолклор. Впечатляващите костюми – повече от 1000 уникални модела, вдъхновени от музейни образци и традиционни орнаменти – превръщат всяка сцена в истински шедьовър. Светлинните ефекти и сценичните преобразявания подсилват усещането за магия, а музикалният съпровод плавно води публиката през различните епохи.

„С този проект искахме да създадем универсално послание – изкуство, което да докосне хората независимо от тяхната култура и възраст. Танцът е език без граници и чрез него показваме величието на историята и силата на традициите,“ споделя режисьорът и хореограф Серхат Турак.

Трупата зад спектакъла

На сцената излизат над 80 професионални танцьори, акробати и музиканти. Подготовката им включва не само класическа и модерна хореография, но и дълбоко изучаване на регионални фолклорни традиции. За по-голяма автентичност артистите се обучават от местни майстори и историци, превръщайки всяка сцена в „живо платно“ от миналото.

През годините спектакълът е посрещан с овации по цял свят – от САЩ и Франция до Япония и Китай. Критиците често го наричат „сценична енциклопедия на културите“.