Световноизвестният балетист, хореограф и педагог Елдар Алиев отново е в България, този път поставя балетната премиера „Хиляда и една нощ“ в Софийската опера и балет. С премиерния спектакъл се отбелязва 100 годишнината от рождението на азербайджанския композитор Фикрет Амиров!
Софийска опера и балет ще зарадва своята публика с дългоочакваната премиера на балетния спектакъл „Хиляда и една нощ“. С премиерния спектакъл се отбелязва 100 годишнината от рождението на азербайджанския композитор Фикрет Амиров!
Зрителите ще могат да се насладят на приказната история за Шехерезада, която с мъдростта и красотата си успява да стопли леденото сърце на суровия султан Шахриар. Приказка в приказката, разказана по един вълнуващ и красив начин с хореографията на големия балетмайстор Елдар Алиев и пленителната музика на Фикрет Амиров. Хореографията на балета е дело на световноизвестния балетист, хореограф и педагог Елдар Алиев. Той реализира втори балет за трупата на Софийска опера и балет. През 2017 поставя за първи път на софийската сцена балета „Корсар“, като запазва много от оригиналната хореография на Петипа, но я осъвременява така, че тя да отговори на очакванията, които има съвременната публика. Роденият в Баку балетист и хореограф през годините поставя балета „Хиляда и една нощ“ в Америка и Европа.
Сега, в края на месец май, почитателите на балетното изкуство ще могат да се потопят в света на балета „Хиляда и една нощ“ от композитора Фикрет Амиров и хореографа Елдар Алиев. Диригентите са Ейюб Кулиев и Борис Спасов. Сценографията е на Семьон Пастух. Премиерата беше на 27.05 от 19 часа, а следващите спектакли са на 28.05 от 19 часа, 29.05 от 16 часа, 31.05 от 19 часа и на 01.06 от 19 часа.
„Хиляда и една нощ“ е световноизвестен балет, в който участват първите сили на балетната трупа на Софийската опера: Марта Петкова, Кристина Чочанова – Иванова, Боряна Петрова, Мария Йорсанова, Катерина Чебикина, Никола Хаджитанев, Алфред Яго, Георги Банчев, Матю Уитъл и др.
Кой е Елдар Алиев?
Елдар Алиев е роден в Баку. Там е завършил Хореографското училище. От 1979 г. до 1992 г. е водещ солист на Кировския (Мариинския) театър. В творческия му репертоар са водещи партии в балетите "Дон Кихот", "Легенда за любовта", "Корсар", "Лебедово езеро", "Баядерка", "Спартак" и много други. Елдар Алиев гастролира с различни роли в повече от 40 страни по света и най-престижните сцени: "Кенеди център" във Вашингтон, Метрополитен опера в НюЙорк, Парижката опера, Римската опера, Миланската "Ла Скала", "Ковънт Гардън" и театър "Колизеум" в Лондон, Берлинската държавна опера, театър "Белас Артес" в Мексико, театър "Колон" в Буенос Айрес, Операта в Сидни и др. Изпълнителската му кариера включва също изпълнения като гост-солист на балетните трупи на Болшой театър и Австралийския балет. От 1992 година работи и в САЩ, където е поканен като водещ солист в трупата на "Балет Интернасионал" (Балетен театър на Индианополис), а скоро става неин художествен ръководител. От 2006 г. работи като гост-консултант, педагог, балетмайстор и хореограф с водещите трупи и балетни академии в Европа, Азия и Америка, като Шведски кралски балет, националните балети на Словакия, Китай и Канада, Синсинати балет в САЩ, балет "Юнивърсъл" в Сеул, Балет на Хонг Конг, Пекинска танцова академия, театър "Масимо" в Италия, Испански балет. Елдар Алиев - е и Главен балетмайстор на Приморската сцена на Мариинския театър в Санкт Петербург. Сега Елдар Алиев съчетава работата си на хореограф-постановчик с преподавателска дейност по цял свят.
И какво ми сподели някога той?
- Г-н Алиев, с президента на Азербайджан сте с една фамилия. Имате ли роднинска връзка?
- Не, абсолютно не, но много хора си го мислят. Фамилията Алиев в Азербайджан е като фамилията Иванов в Русия и в България, и като фамилията Ким в Корея. Наполовин съм азербайджанец. Майка ми е рускиня, а баща ми е азербайджанец. Завърших хореографското училище в Баку. Започнах първоначално работа в Бакинския оперен театър, след което се явих на конкурс в Москва и така попаднах в голямата руска столица. После получих предложение за работа в Мариинския театър. А такова предложение не се отказва и така започна кариерата ми в Русия. Бях доста млад. В Баку не искаха да ме пускат на новото място и направиха така, че да ме вземат в армията. Служих две години в Ахалкалаки на границата с Грузия и Турция. Пратиха ме в много специална девизия с цел да не мога да се измъкна от там. След няколко месеца ме изпратиха по разпределение в ансамбъла "Песни и танци " в Тбилиси. Там съдбата ме срещна с Алексидзе. Харесвах си работата в Тбилиси, но никой не ме питаше. Изстреляха ме за Баку. Всичко се развиваше мълниеносно. Бях едва на 20 години. След пристигането си в Баку сериозно се разболях от шарка. А шарката в тази възраст е много упорита и трудно поносима. Цели четири месеца боледувах наистина много сериозно. След това се уволних от армията и подписах договор с театъра. Заминах и започнах работа. Това е трудното, бих казал, военно, начало на моята хореографска кариера.
-На колко години бяхте, когато започнахте да танцувате професионално?
-Точно на 10 години започнах да се занимавам професионално с балет. Балетът далеч не беше детската ми мечта. Исках да съм обикновено момче, ритащо футбол на двора. Но, по стечение на обстоятелствата и съдбовните предначертания, житейският ми път се оказа на сцената. Иначе съм от съвсем обикновено семейство. Татко ми беше шофьор на такси, а майка ми цял живот работеше като майка. Не знам защо хората не зачитат много тази длъжност - да си майка. За мен това е уникално отговорна и трудна професия на доброволни начала. Цял живот майка ми беше пример за истинска майка, която посвети дните и нощите да ни възпитава с брат ми. Тя жертваше абсолютно всичко заради нас, нейните чеда. Тя живееше за нас. С една дума съм от обикновено съветско семейство, което вярваше в светлото бъдеще, родителите ми бяха убедени, светли, открити, честни и почтени хора, живеещи скромно и доволни от семплия съветски живот.
- Предвид, че сте израснал в Азербайджан танцувал ли сте някога азербайджански национални танци, които са много трудни и краката буквално играят като ножици?
- Да, разбира се. Явявал съм се на държавен изпит по азербайджански народни танци и получих отличен.
- Като малък наказваха ли ви? Правил ли сте бели или бяхте примерното момче?
- Разбира се, че ме наказваха. И мен, и брат ми са ни наказвали, когато е било необходимо, с възпитателна цел. Като всички нормални момчета и ние бяхме палави и непослушни, правехме бели, които дразнеха родителите ни и за които си получавахме заслуженото. Но, най-вече ми се караха и наказваха за лоши оценки в училище. Като цяло обаче не бях добър ученик, не изпъквах с някакви индивидуални способности. Дори в хореографското училище с нищо не изпъквах - нямах идеалното стъпало, нямах идеалната форма на краката, не правех идеалните скокове, нямах идеалното тяло. После изведнъж надраснах всички в стремежа си и с усърдна работа направих и хубава осанка, и хубави крака и торс, и нещата потръгнаха. В училище още не осъзнавах съвсем с какво ще се занимавам в бъдеще. Нямах любим предмет. Например, историята на изобразителното изкуство като предмет ми беше безумно скучен, а сега разбирам, че това е основата на основите, ако искаш да продължиш в изкуствата. Обичта към предметите зависи много от преподавателите. Обичах да бъда пръв в училище. Ако не съм първенец, се дразнех и страдах. Обичах да съм първи. Това ми остана и до ден днешен. И сега съм ръководител, началник, хореограф. По друг начин не става, това, което ми беше заложено от детството си остана и досега. Чувствам се като капитан на кораб, който е длъжен да не пуска кормилото и да води кораба само и единствено напред. Това не е толкова до желанието да съм пръв, а по-скоро страдах, когато не съм. Така от малък се научих да живея с усещането за лидерство, което безспорно ми е от полза сега. Роден съм на 9 декември, зодия "Стрелец", вероятно и това има значение.
- Какъв човек сте? Какъв е характерът Ви?
- Имам изключително сложен характер. С мен е трудно да се работи, ако отсрещната страна не разбира и не иска да разбере какво точно искам. С мен е трудно да се живее, ако игнорират това, което не понасям. Но със съпругата ми, която е рускиня, живеем в синхрон и разбирателство вече повече от 35 години. Така че у дома сме постигнали всички консенсуси. Имаме син, който е голям и напълно самостоятелен вече, на 35 години е и живее в САЩ. Синът ми не обича физическата работа и затова стана програмист. Много е добър в неговата сфера на компютрите и технологиите. Съпругата ми е филолог, няма нищо общо с балета, освен, че е добър зрител. Запознах се с жена ми буквално на улицата, в една момчешка свалка. Видяхме се три пъти и се оженихме. С нея се разбираме, защото бързо ми прощава, тя е от онези мои съратници, които твърде много ми прощават, и на които аз много прощавам.
- От 1979 г. до 1992 година Вие сте водещ солист на Мариинския театър. В како се крие според Вас магията на сцената? Какво ви привлече така трайно?
- Сцената трябва да се усеща. Когато си на сцената трябва да се слееш с нея. Сцената трябва да се чувства. Трябва да се усеща енергията на зрителя. Когато човек е на сцената, той трябва да е наясно защо е там. Нищо и никого не трябва да вижда, освен сцената и за нищо не трябва да мисли, докато е на сцената. Магията на сцената се крие в самата сцена. Енергията я създават артистите. Трябва да се пуска паежина между артиста и зрителя, и ако тази нишка се прекъсне, то тогава настъпва провал. Връзката зрител - артист, трябва да е постоянна и неделима, само тогава нещата на сцената се получават. Аз съм възпитан на сцената от едно гениално поколение, като Галя Мезинцева, Люба Кунакова, Ченцикова и много други, не бих могъл да ги изброя всички. Те бяха привърженици на тази теория - за връзката. Аз също я подкрепям. Магията на сцената е в пълната хармония между артиста и зрителя. Само тогава тази магия сработва.
- В над 40 страни по света сте имали гастроли. Къде все още не сте бил, а ви се иска? Къде бихте поработил още?
- Като се замисля, няма място, в което да съм искал да направя спектакъл и да не съм го направил. Където съм си поставял за цел - съм бил. Но не в това е същността. За мен не е важно къде работя, а с кого. Най-приоритетната ми задача е да установя контакт с трупата. Принципно, когато се заема с една трупа, работя неотлъчно с тях и вървим заедно по пътя към спектакъла.
- Къде е Вашият дом сега? Работите по света, живял сте на много места?
- Сега домът ми е там, където си пращам данъците и това от повече от 30 години е САЩ. Там е моето семейство, там са моите кучета. В Русия в Мариинския театър работя по договор и винаги се връщам у дома - в САЩ.
- В щата Индиана 21 юни е обявен официално за "Денят на Елдар Алиев". Защо?
- Преди години, в този ден, щатът Индиана тържествено отбеляза моя 10-годишен юбилей като ръководител на трупата там, която има световен успех. 21 юни е обявен за "Денят на Елдар Аливе", заради заслугите ми и приноса ми към развитието на балетното изкуство в този щат.
Китайците пък ми дадоха звание на почетен професор за дългогодишно преподаване там. Много обичам да работя в Китай и в Корея. Учениците те гледат и не мигват. Като попивателни са. Много лесно и приятно се работи с азиатците. При азиатците отношението към учителя е свято. За тях преподавателят е светец и цял живот се обръщат към теб с " учителю".
Автор: Оля Ал-Ахмед