Латинската дума „лимес” означава гранична пътека, гранична линия. Понятието „Дунавски лимес” се появява около първи век от новата ера, когато Римската империя напълно завладява Балканите и превръща естествената граница река Дунав в граница на своите земи на север. Границата по река Дунав продължава по цялото протежение от делтата на река при Черно море, чак до земите на Централна Европа между Будапеща и Виена. За около век и половина Римската империя успява да настъпи и на север, в земите на днешна Румъния, в най-южните части от Молдова и Украйна, но бързо се връща и прибира границите на юг от реката, в старите трако-илирийски земи. На север остават варварите – даки, скити, германци, сармати и много други.
По тази естествена граница, каквато представлява река Дунав, е построена цяла система от крепости за защита земите на Римската империя от варварския свят на север. Тази върволица от гранични крепости е наречена „Дунавски лимес” или дунавска гранична пътека, разположена по десния, южен бряг на реката или иначе казано в днешните сръбски и български земи, както и в Северна Добруджа.
Сингидунум е наречена римската крепост при днешния Белград, при вливането на река Сава в Дунав. По-надолу по течението на реката, по-известни крепости на територията на днешна Сърбия са Виминациум и Акве. Бонония е римската крепост при сегашния град Видин. Надолу по реката следва Рациария, при сегашното село Арчар, от който археологически обект има намерени много интересни находки. Алмус е римската крепост и пътна станция при днешния град Лом. Ескус или Улпия Ескус е римската крепост при село Гиген. От река Цибрица на изток започвала римската провинция Долна Мизия, а нагоре по течението на Дунав се намирала Горна Мизия. Нове е античният римски град при днешен Свищов. Крепостта Ятрус при село Кривина е разположена при вливането на река Янтра в Дунав. Тримамиум близо до днешното село Мечка е римски кастел, т.е. крепост също част от долнодунавската укрепителна система. Сексагинта приста или „Шейсетте бързоходни кораба” е римския кастел на дунавския бряг, в град Русе. Трансмариска е римското название за военния лагер при днешен Тутракан, където квартирува част от 11-и Клавдиев легион. Дорусторум пък е римското название на днешния град Силистра и едноименния кастел, название по-късно превърнало се в средновековното Дръстър. Разбира се по протежение на Дунав на днешната българска територия съществували и още други крепости, строени във времето от първи до шести век от новата ера. Дунавската укрепителна система е била добре поддържана от Римската и след това от Византийската империя, чак до седми век и образуването тук на Първо българско царство.
Римските гранични крепостите са имали не само охранителна цел, но са служили и като митници, т.е. през тях е минавала търговията с „варварския свят”. Около тези крепости се оформяли цивилни селища на граждани, които обслужвали войската и администрацията, или били част от нея, други които се занимавали с производство, с земеделие и т.н. В Римската империя и по-точно на Балканите, имало няколко големи нашествия през това време, на германски племена през трети век, на хуни в средата на пети век, малко по-късно в началото на шести век на авари и славяни. Държавната машина се справяла с подобни нашествия по различен начин - с подаръци и плащането на данъци на завоевателите, с мирното им разселване по територията на огромната империя от Великобритания и Испания до Мала Азия и Близкия Изток и разбира се чрез противопоставяне с военна сила. Основната маса от „северни варвари” по долнодунавския лимес в периода първи-седми век били даки, гети и скити, наречени по-късно към 4-5-6 век, славяни или анти. Въпреки че славяните понякога извършвали грабежи на юг от реката, а императорските войски навлизали спорадично за наказателни акции на север, като цяло отношенията били мирни, основани на взаимно зачитане на правилата и на търговия.
Много интересна е ситуацията в Северна Добруджа, в крайната отсечка на дунавския лимес поради няколко причини. Първо, тук някъде се намира прословутия от нашата българска история Онгъл, в който се заселили българите на Аспарух, преди окончателно да се спуснат на юг и да заемат земите на днешна Северна България. Спори се дали Онгълът е бил на север или на юг от реката, но за да изпрати империята толкова войска, срещу хората на княз Аспарух, най-вероятно е имало заселване в самата ѝ територия. Вероятно Онгълът се е намирал в най-южния ръкав на дунавската делта. Днес река Дунав се влива в Черно море през три основни устия – най-северното Килийско гърло, средното Сулина и южното Свети Георги. Предполага се, че в миналото е имало и още едно южно устие, което е пресъхнало. Тук бил в древността т.нар. остров Певка (Певки), а по-късно тук вероятно е бил и Онгълът.
От днешния румънски град Галац реката прави своя последен голям завой в посока изток към Черно море. На това пространство около 150-200 километра са разположени също няколко известни римски крепости. Това са Диногеция, Новиодуним, при днешния град Исакча, Егисус при град Тулча, Халмира най на изток при ръкава Свети Георги и няколко други. Тук отново, както и в старо време се намира една значима граница. Тогава това е бил така наречения Дунавски лимес между Римската империя и варварския свят. Днес това е границата между Европейския съюз и Украйна и Молдова, а по на север и Русия. Ситуацията в миналото и днес е всъщност сходна между земи, които се водят център на висока култура и цивилизация, какъвто е Европейския съюз и земи които най-общо казано са извън него. От високия дунавски южен бряг се виждат околните огромни площи засети с жита и царевица, виждат се многобройни по-големи по-малки езера и река Дунав, която понякога е по-близо понякога по-далеч на хоризонта. Отсреща се виждат подредени молдавските и украински по-големи селца, големи равнинни, а също и хълмисти територии.
Руините на римските крепости от Долнодунавския лимес са запазени в по-голяма или по-малка степен. Впечатляващите за древните автори строежи, днес не могат да предизвикат особено внимание с размерите си, за съвременния човек, свикнал на други по-големи мащаби. Все пак местата на граничните крепости са интересни със своята история и значение в миналото. Интересна е и аналогията между древната и днешната граница, между Рим и „варварите” и между ЕС и страните извън нашия съюз.