Художници рисуват митовете за Дунав

"Човекът. Реката" е заглавието на една пътуваща изложба живопис от дунавските страни, която се открива в галерия "Академия", ул. "Шипка" № 1 на 13 март от 18,00 часа, предаде БГНЕС.

Концепцията на проекта "Човекът. Реката." (2011 - 2013) търси своеобразната симбиоза на изобразителното изкуство с историята и митовете на рeка Дунав. Проектът се стреми да преодолее житейските и идеологически разлики и се надява да обедини отдалечени страни с различни култури. Художници от държавите на Дунавското поречие, от извора до устието, са поканени да увековечат върху платното на картината усещанията си за царствената река.

В това си намерение инициаторите на изложбата се доверяват на естетическата и познавателна стабилност на картината: живописта е изразното средство а картината "белег на живота". Присъствието на човека е ключов момент в изложбената сбирка. В резултат имаме уникалната гледна точка на млади творци към реката и нейните хора. Тя винаги е индивидуална, съзвучна на вътрешния свят на съответния автор, но заедно с това носи и белезите на представената страна. По този начин изкуството се превръща в катализатор на обществени взаимовръзки и добросъседски отношения.

Експозицията е обърната към млади художници от дунавските страни, които получават чрез този проект ново поле за международна изява и възможност за творчески обмен. Подборът им е осъществен от критици или художници от дунавските държави. Така всяка страна лансира по двама художника, които представят генерацията на 30/40 годишните от най-силната им страна и при условие че последните проявяват интерес да обвържат работата си с темата на изложбата "Човекът. Реката."

Човекът и реката биват тематизирани и в преносен смисъл. Самата река Дунав и заедно с това силата и поезията на природата стават част от съдържанието на работите на Павол Стручка и Йозеф Срна от Словакия и Даниел Зиглох от Германия. И тримата художници се концентрират върху чистия пейзаж, показват го обезлюден и свободен от свидетелствата на културна намеса. Авторите освобождават по този начин представите си за Дунава от времеви връзки и предават с голяма художествена деликатност специфични настроения. Художникът от Южна Германия Зиглох озаглавява работата си "Пейзаж от Обермархтал", част от Баден-Вюртемберг. Въпреки това тук не става дума за натуралистично изображение. Художникът работи със средствата на фотографията, развива визията си през компютъра, като чрез наслагване на стотици снимки едновременно постига усещане за есенцията на мястото.

Вторият значителен кръг от мотиви е свързан с представянето на човека и връзката му с реката. Зилке Мате от Германия, Богдан Матиас и Козмин Паулеску от Румъния и Мая Вукойе от Австрия изхождат от едно реалистично изобразяване, чийто изказ се подсилва от отчуждението. Нилбар Гюреш от Австрия, Бодо Рот от Германия и Елена Трайкович от Сърбия поставят от своя страна човешката фигура в емблематична функция. Вътрешното виждане определя творчеството на всеки автор. Реалност и фантазия могат по тази логика да се трансформират в собствена изобразителна сплав. Често пъти използването на материали, непривични за живопис подсилват нейното излъчване.

При сюрреалистичните творби на Франциска Дегендорфер от Федералната република, Ференц Гнандт от Унгария и Биляна Стаменич от Сърбия това са "ready made" елементи. Силно абстрактни остават композициите на Зита Байор от Унгария и Деля Чаушева от България. Концептуални подбуди ръководят от друга страна Зоран Павелич и Ана Петрович. Двамата хърватски творци отразяват в работите си "ситуацията" както подобава на артисти, а на света те гледат като на система за производство на изкуство.

Колкото и различни да са тези 18 художника по произход и лични послания толкова многообразни са техните образни езици. "Живописта на крайдунавските страни" показва широк спектър от съдържателни и технически възможности. Така основната идея се развива в многобройни образни фасети. Художниците от това поколение се занимават с личния и политически контекст около човека, с общността, съседството, миграцията както и с извън-времевите измерения на природата, с реката и водата като пра-елемент. Младите творци развиват фантастични асоциативни представи, митове и даже много повече от това.

Паралелно с характеристиките на изложбата, изложени по-горе се взимат под внимание и местата за нейното показване. Това са определени "спирки" по поречието на Дунав. Тази идея всъщност е интегрална част от възгледа за социализация на творбите. Местата на показване трябва да припомнят общата ни европейска история. Творбите се превръщат в посредници, които характеризират река Дунав като обединяващ народите "дар" от природата, като също така правят възможно осъществяването на различни погледи към нея.