На 12 и 13 октомври e премиерата на „Амадис Галски“ от Георг Фридрих Хендел – магическа история с драматични обрати, фантастични дигитални образи и вълшебна музика, изпълнена на инструменти от епохата от Фестивален оркестър „Изкуството на барока“ с концертмайстор Зефира Вълова.
Поканени са великолепни международни артисти: контратенорът Рафал Томкевич като героя Амадис, сопраните Карлота Коломбо – вещицата Мелиса и Румяна Костова – принцеса Ориана, контраалтът Маргерита Мария Сала като принца на Тракия Дарданус. Представленията са от 19.00 ч., а на 29 октомври от 16.00 ч. е предвиден спектакъл адаптиран за деца.
3D мапингът е поверен на „elektrick.me“.
Спектакълът е част от ХVІІ фестивал „Изкуството на барока“ и е съвместна продукция със Софийската опера, а реализацията се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” и на Италианския културен институт.
История на опера
„Амадис Галски“ е петата италианска опера, която Хендел създава за Английския театър. Премиерата в Кралския театър в Лондон на 25 май 1715 г. е пищна и много успешна. Кралят е присъствал на няколко представления, а до 1717 г. е играна най-малко седемнайсет пъти. Главните действащите лица са само четири.
Първият Амадис е прочутият кастрат Николини (Николо Грималди), който е и първи изпълнител на ролята на Риналдо. Още една от звездите на Хендел се включва като принцеса Ориана: Анастасия Робинсън участва в много негови опери сред които „Радамисто“, „Юлий Цезар“, „Отоне“ и др.
Първата изпълнителка на вещицата Мелиса е Елизабета Пилоти-Скиавонети, за която Хендел е написал партиите на още две магьосници Армида в „Риналдо“ и Медея в „Тезей“, И Диана Вико е аплодирана в онези години като ярка интерпретаторка на опери на Вивалди и Хендел. Този забележителен състав осигурил успеха на творбата. Но имало и друга причина за триумфа. Декорите и сценичните ефекти били великолепни, дори на сцената имало истински фонтан, за който били използвани специални машини.
Оригиналният ръкопис на творбата е изгубен, заедно с балетните части. Има само едно отпечатване на либретото от 1715, както и две публикувани издания на операта от 1874 и от 1971.
Изпълнителите
Фестивалът „Изкуството на барока“ съществува от 2007 създаден от Зефира Вълова. Целта ѝ е да поощрява интереса на българските изпълнители, като ги включва в състава на създадения и ръководен от нея Фестивален ансамбъл „Изкуството на барока“. По време на фестивала са изпълнени премиерно за България десетки творби от 17 и 18 век. Организира майсторски класове на международно признати изпълнители. Провежда редица образователни концерти за деца в училищна възраст.
От 2011 г. Зефира Вълова свири на цигулка от Лоренцо и Томазо Каркаси, Флоренция 1760 г., предоставена ѝ от фондация Jumpstart Jr.
Контратенорът Рафал Томкевич е завършил университета по музика „Фредерик Шопен“ във Варшава и е бил част от програмата за млади таланти на театър „Виелки“ в полската столица. Участвал е в различни опери на Георг Фридрих Хендел, Алесандро Страдела, Карл Орф, Петер Йотвьош и др. Канен е от известни състави като Кралския бароков ансамбъл, „Маре Нострум“, Бахов Консорт Виена, Ансамбъл „Зефир“ и др.
Карлота Коломбо, сопран завършва консерваторията в Комо, Италия и специализира ренесансово и бароково пеене при Алесандра Руфини и Роберто Балкони. Като концертиращ артист се изявява на сцените на престижни фестивали.
Румяна Костова, сопран е учила старинна музика в Кралската консерватория в Хага. Специализирала е в академията „Борис Христов“ в Рим. Нейни ментори са Дарина Такова, Рита Дамс, Тинеке Щеенбринк, Майкъл Чанс, Франческа Аспромонте. На сцената дебютира като Ивет от „Лястовичката“ на Пучини.
В репертоара ѝ са оперите „Ацис“ (Люли), „Дон Жуан“ и „Идоменей“ (Моцарт), „Кралицата на феите“ (Пърсел), „Въртенето на винта“ (Бритън), “Орфей и Евридика” на Глук.
Контраалтът Маргерита Мария Сала е носител на първа награда от конкурса на името на „Пиетро Антонио Чести“ през 2020 г., както и специалната награда от фестивала „Resonanzen“ във Виена. Учи хорово дирижиране в Академията в Белинцона с Марко Берини. Репертоарът ѝ вече е много богат и включва творби на Георг Фридрих Хендел, Антонио Вивалди, Емилио де Кавалиери, Бернардо Паскуини и др. Работи с големите барокови специалисти като Алесандро Де Марки, Джовани Антонини, Франко Фаджоли, Жан-Кристоф Спинози и др.
Оля Ал-Ахмед