Преди да видим кой е Майстора с главно М, да кажа няколко общи думи. Следя предаванията на История БГ по БНТ, понеже все пак това е специалността ми от университета - история и археология. Колкото ги следя тези предавания, толкова и обикновено не успявам да ги догледам.
Не знам докога БГ историците ще изпитват удоволствие да остават затворени в тези 1300 години България. Добре, нека да са 1400 години – все същото.
Историята на нашите земи е много, много хилядолетна. Както и историята на нашия народ. Повечето професионални историци подскачат при тези думи. Ама как – българският народ не е на повече от 1300 – 1500 години. Освен това сме били и варвари, езичници, чак до 9 век, когато приемаме християнството. Освен това всичко добро и цивилизовано е дошло при нас отвън, от големите империи, които са ни заобикаляли или от които сме били част в определен исторически период и т.н. в този ред на мисли.
Това говори за нивото на нашите историци, като професионални такива, а също и за нивото на техния интелект. Защо? Защото сега има огромно количество литература в интернет, има свободен достъп до непредставима като обем литература на всякакви езици. А ние си пеем старата песен от времената на Студената война, че и отпреди това. Понеже скоро се говори и за азбуката и тук се наслушахме на клишета, за това как азбуката е създадена от Кирил и Методий, а преди това от св. Климент Охридски, който създал глаголицата.
Още Мавро Орбини в Царството на славяните, книга издадена в 1601 година, казва че славяните имат две азбуки. Кирилица, създадена от Кирил Философ и глаголица създадена от св. Йероним. Свети Йероним е „пламенен далматин“, т.е. хърватин, живял обаче още в 4 век. През 4 век по нашите земи, в Добруджа създава своята азбука и Етикус Истер, човек от благороден скитски произход. Знаци от глаголицата откриваме още в линеарната писменост А и Б, също както и от кирилицата, в края на второ хилядолетие преди новата ера. Писмени знаци по нашите земи има и още много по-стари от линеарната писменост и внимание, много от тях са същите като днешните „кирилски“ букви. Обаче ние си пеем старата песен за това как нашата азбука била създадена през девети век.
И сега за Майстора с главно М. Още в най- ранните пластове на селищните могили по нашите земи археолозите откриват следи от двукатови къщи. Това означава, че още във времето от 5-6 хиляди години преди новата ера в селищата от онова време е имало двуетажни къщи. От това време са същите тези планирано изградени селища, с едноетажни и двуетажни къщи, с прави улици, понякога целите села оградени и укрепени, т.е. може да ги наречем същински градски центрове, понеже говорим за онези далечни времена. Много по-късните градежи, от времето на траките, крепости, царски резиденции, куполни гробници и други култови постройки са по-добре известни, а и умението на тогавашните майстори и строители е доказано и признато.
Същите тези тракийски майстори и строители изграждат и огромната част от така наречените римски градежи по нашите земи от времето преди около две хиляди години. Това са римските укрепени лагери и крепости, храмовете от онова време, мостове и калдъръмени пътища, обществени и частни сгради и градски площади, резиденции, крайградски вили и много други. Тракийските земи, разделени тогава на провинции, от Черно море, чак Адриатическо, са средище на многоброен и умел народ.
От нашите земи и римляни и по-късно и византийци взимат майстори строители, каменоделци, тухлари, варджии и керемидчии, за нуждите на строежите както на самите Балкани, така и за земите на цялата империя. Същото е и по турско време, от което време са легендите за майстор Манол, за майстор Георги и т.н. Но тези легенди възможно също са от много по-старо време. Самата дума майстор се среща в римските надписи, в земите на Мизия, Тракия и Македония като „мастриан“, което е нещо като звание, титла. Думата „майстор“ идва от глагола „да сторя“ или „строя“, т.е. тя е нашенска.
Дори самото влияние, разпространението на тази дума по чужди далечни земи, показва къде е гнездото, къде е балканското гнездо на това понятие, къде са се раждали, учили и творили майстори с главно М. Дори днес в английския език думата „мастер“ означава не толкова майстор, а господар. Колкото и да е странно и „турската“ дума „уста“, например уста Генчо или уста Кольо Фичето, която означава „майстор“ е със същия корен. Уста е всъщност (м)уста(р) – майстор.
Но това не е никак странно, ако познаваме истината за историята на нашите земи. Турската дума дюлгер, също е с нашенски произход и идва от глагола „дялкам“. Т.е. „дюлгер“ означава „дялкар“, човекът който дялка камъните, понеже това е основно умение на древния майстор, а камъкът тогава е основно средство за строеж и изграждане. Думите мистрия (майстория) и мастар са производни от думата майстор, а тя както казахме е чисто нашенска.
Даже и страховитата и пълна с мистика дума „масон“ е свързана с майсторлъка. Думата „масон“ ( мазон) идва от „мазач“. Затова и масоните се наричат зидари или „свободните зидари“ или направо казано в един по-профанен вид зидаро-мазачи. Понеже в древността всички занаятчийски групи са били строго организирани, включително и тази на майсторите строители. Строго са се пазили и много професионални тайни. Оттам организацията на майсторите строители – мазачи е копирана от така наречените масони.
И изведнъж по История БГ чуваме как нашите едновремешни майстори и строители гледали от тук или от там, я от Европа я от Азия образци на архитектурата и как ги копирали тук по нашите земи. Отишъл някой и видял две села в централна Турция, които приличат на българските стари градове, със старите къщи, или отишъл в Албания и видял градовете Жирокастро (Жирокастро) и Берат и решил, че и българските градове навремето били строени по чужд образец. Мога само да възкликна като поета – „ О, клето самопрезрение и неразбиране на българския гений!“
Българският майстор, винаги усмихнат, с чук в ръката и закичил китка зад ухото, често самоук гений или да го кажем майстор по рождение е един от най-яките образи по нашите земи и то пак да повторя от хилядолетия. Неговата слава се е разнесла наблизо и далеч, наред със славата на царе и смели войни, на мислители и създатели на писменост, на жрици-прорицателки, на буйни вакханки и приказни принцеси. И всички те родени по нашите земи. Хора, на които ние сме преки наследници и дано по-скоро да го осъзнаем и запишем в учебниците по история.