60 г юбилей и 40 години на сцената!
- Деян, имаш интересен и в същото време не лесен творчески път. Как започна всичко, ако върнем лентата на времето назад?
- След казармата бях категоричен, че трябва да дойда в София. Споделих го с майка ми, която по онова време работеше като детска учителка в Родопите и ме гасеше и мен за учител. Служих в Елхово като свързочник, където имаше и музикална група, с Пламен Велинов бяхме заедно. След казармата отидох в Родопското село, където работеше майка ми. Тя бе категорична, че трябва да стана учител. Но аз имах мечта – винаги съм искал да стана певец, известен при това и казах на майка ми, че искам да си постигна мечтата.
- Как стигна до реализиране на мечтата си?
- Пристигнахме в София, майка ми дойде с мен и ме остави на една наша роднина – баба Неда, къщата ѝ беше препълнена, но нямах избор и отседнах там. Междувременно вече бях се свързал с един известен музикант, който се оказа в последствие от група „Ахат“ - Антуан Фарук Хаддад, който преди време беше посетил казармата в Елхово за участие и пяхме заедно. Той като ме чу още тогава как пея, и какво шоу правя на сцената ми остави телефона си и ме окуражи да дойда в София за да се развивам в тази област. В последствие той направи група, на която аз бях солист, и първото ми участие с тази група беше на един 8 декември на студентския празник. Пях доста песни на Стиви Уондър, и от тогава ми тръгна името в гилдията - „българският Стиви Уондър“, защото пеех в негов стил и тембър, взимах същите височини, пък и много съм се учил от него. След време обаче групата се разпадна, и Антуан Хаддад направи рок група, а ние направихме фънк и диско формация. С новата група започнахме активно да репетираме. В тази група имаше един басист – Данчо, той почина за съжаление / Бог да го прости.../. Той работеше към строителния комбинат „Земляне“, беше шофьор на шефа на завода. Предложи ми помощ за да остана в София и да продължа започнатото, като ме уреди на работа в завода. От тази фабрика даваха софийско жителство. Започнах работа в цеха за
подови настилки и мокети.
Това беше декември месец 1984 година. Там се задържах година и половина. Работил съм също като брат ми, в млеко-комбинат „Сердика“ и пушено и топено сирене съм правил, и млека и сладоледи! Важното беше, че имах цел към която се стремях! С групата започнахме работа в ресторанта към Аерогарата през 1985 година и изкарахме пет месеца. В това заведение една от сервитьорките, която много ни харесваше, познаваше Тодор Анастасов – един от най-големите по онова време текстописци. Обадила му се, а той живееше точно до летището, в квартал „Дружба“, и му казала да дойде да ме види как пея и какво шоу правя в ресторанта. Тодор Анастасов дойде и много му хареса, каза ми още тогава, че имам голямо бъдеще като музикант и певец. По онова време той работеше с големия композитор Морис Аладжем. Знаех, кои песни е написал, по онова време бяха всичките хитове - „Слънчева жена“ на Трайчеви, „Обич“ на Панайот Панайотов, „Обещай ми любов“ на LZ, и направо не можех да повярвам, че ще стигна до него....Тодор Анастасов докара Морис Аладжем в ресторанта на аерогарата! Морис много ме хареса! Но през цялото това време на творческата ми изява на летището, аз продължавах да си работя като редови трудовак в строителния комбинат.
- От разказаното до тук, правим извода, че пътят не е бил никак лесен. Къде беше пресечната точка в която тръгнахте заедно като дует с брат ти Бойко. Бяхте изключително известен, разпознаваем и слушан дует.
- Брат ми Бойко измина също един нелек път до кариерата си на певец. Идеята да направим дует беше моя. Една вечер му споделих, че имам участие в Студентския Дом на Културата в София, това беше 1989 година. Внезапно ми хрумна, да отидем и да изпеем нещо заедно. На бърза ръка скалъпехме една песен на два два гласа, явихме се на участието и за наша голяма изненада много ни харесаха както публиката, така и организаторите. И тогава и двамата си казахме – защо пък не! Щом публиката ни хареса, да продължим двамата като дует. И така тръгнахме заедно по тази пътека, за която споменахте. Преди това Бойко беше спортист. Занимаваше се с много видове спорт, но най-вече с баскетбол. Беше професионален спортист, стигна до Националния отбор, но влезе точно тогава в казармата, която по онова време беше задължителна и му разби тази амбиция. Дойде в София от Русе, опита се все още да пробие в спорта, но нещата не потръгнаха, една от причинете беше задължителното тогава софийско жителство. Живеехме заедно с брат ми на квартира, и за да получим жителство трябваше да имаме регламентирана работа. Бойко започна работа в млекокомбинат „Сердика“ Една година работи в цех „извара“. Правише всичко : извара, кисело мляко, сладолед – всичко, което произвеждаше тогавашния млекокомбинат „Сердика“. За такава работа даваха временно софийско жителство. Имаше три варианта за жителство: строителство, завод „Кремиковци“ или комбинат „Сердика“ или да работиш като ватман. Така Евгений Минчев е получил жителството като е дошъл от Пазарджик.
- Имаше и четвърти вариант – да се ожениш за софиянка и даваха моментално жителство. Защо не се възползвахте от този вариант?
- Е, ние сега говорим за работа, не сме минали още на личния живот! / Смее се!/ И на двамата не ни е минавал този вариант през ум! Та да се върнем на работния вариант: поработихме малко в млеко комбината, после в театър София „Зад канала“. Но най-интересната работа на брат ми Бойко по ония времена беше в
лудницата, на 4-и километър! И там ако работиш даваха жителство!
В лудницата тогава имаше работни цехове за хора в неравностойно състояние, и там, в един от цеховете се изработваха програми за киното, което сега се казва „Одеон“. Брат ми ги сгъваше тия програмки! Това работише в лудницата! Тази работа и това място беше много забавно, по думите му. Научаваш много неща от тия хора, освен това общуваш с много интересни личности, наречени „луди“! Които се оказаха не толкова луди, колкото са тези, които са отвън!
В последствие на Бойко му предоставиха специална самостоятелна стая, на която написали табела „доктор“, въпреки, че не е доктор. Но за какво всъщност служеше тази „докторска стая“?! Ръководството измислило този иновативен начин да да предоставяме култура на хората, които са в неравностойно положение и на душевно болните, наречени „луди“! Всички тия хора идвали при брат ми по два часа дневно, през които часове им пускал музика, четяли на глас книги, танцували. И тези хора се чувствали много по-добре, стояли пред вратата на „доктора“ чакайки културата в лудницата. Уникално преживяване беше за Бойко тази работа в „лудницата“! Изкуството лекува душата! 4 месеца изкара брат ми на 4-ти километър. През този период аз активно се занимаваше с вокал и се яви за категория. Тогава ако си спомняте имаше такова изискване за певците.
- Деян, а теб никога ли не те привличал спорта?
- Не, никога, но затова пък до ден днешен ние с брат ми много обичаме да ходим пеш. Всеки ден ходим по 10 – 15 км пеш.
- Майка ви как е приела факта, че и двете ѝ чада станаха певци?
- Майка ни навремето е искала да стане певица, била е залепена за радиото и вкъщи винаги е пеела. Майка ни никога не ни е упреквала, че станахме това, което сме. Тя е строга, защото е била детска учителка. Възпитала ни е прекалено добре, за което сме ѝ благодарни. Това добро възпитание понякога дори ни пречеше. Гордее се с нас.
- Деян, обичаш да спиш, да пееш, правиш ежедневно упражнения. Завиждам ти за спането и здравия сън! Не пиеш, не пушиш! До тук си идеален! С какво съгрешаваш? С какво все пак грешиш?
- Не крада, не убивам, не лъжа, ако лъжа, то е благородно в името на нещо. Не съм религиозен, но вярвам в Една Огромна Сила! Вярвам в нещо Вселенско, това, което наричаме БОГ, но аз лично вярвам в една огромна енергия, която ни е създала. По -скоро, вярвам в кармата! Това, в което предишните поколения са съгрешили, то ни се връща на нас. Ние плащаме техните грехове!
- Имаш ли комплекси?
- Разбира се, че имам комплекси. Но тава са лични неща..., по скоро имам пропуски, отколкото комплекси. Физически комплекси нямам – природата ме е дарила с хубава външност, атлетичен съм. С годините се появиха леки болежки, но това са нормални неща. Имам самочувствие....
- Деян, как се определящ – сам, самотен или вълк-единак?
- Самотен - не, в никакъв случай. Сам – да, обичам да съм сам. Мога спокойно да мисля, да преосмислям нещата. Самотен в никакъв случай – имам брат ми и майка ми, имам страшно много приятели, по-скоро може би – вълк-единак. Да!
- Защо нямаш семейство?
- Нямам семейство защото така ми се стече животът. За да имаш човек до себе си, този човек трябва да е много специален. Обичан ! Имал съм няколко връзки, но така и не намерих това, което търся. Не е задължително да си с някого, ако усещаш, че реално този човек не е до теб. Предпочитам да съм сам, отколкото някой да ми трови нервите!
- Деян, потресена съм от факта, че имаш песен за политици! Това не мога да го преживея! С какво те вдъхновяват политиците? Имаш песен за Бойко Борисов и за Корнелия Нинова! Били написал сега песен за Делян Пеевски?
- Да, ако ми напишат хубав текст и ако ме провокират, защото всичко става с провокация! Така че отговорят ми е – да, бих написал песен за Делян Пеевски, ако ми напишат хубав текст, и ме провокират! Както беше станало с Корнелия Нинова, когато ни объркаха на плаката на СДС през 1991 година и то от там тръгна. А за Бойко Борисов текстът е страхотен! Нямаше реакция от негова страна, затова пък в ю-тюб се гледа и слуша до ден днешен. Бих искал да озаглавя така и следващия си албум - „ Имам си прекрасна държава!“
- Какво те вдъхновява в тази прекрасна държава?
- Вдъхновяваме морето и нестандартните бунтарски личности. Не ме вдъхновява държавността. Единствено, много си обичам страната! Държавата не я обичам, управлението ѝ не го обичам, но много си обичам страната! Хората като цяло ме подлудяват, по-скоро масата, тълпата. Народът тотално е изпростял! Това много ме дразни. Честно казано, не ми се живее тук. Искам отново да се изнеса навън да си живея някъде, в Испания, например, това е моето място.
- Деян, ти този януари навърши 60 години и 40 години на сцената! Как се чувства един ярък и непокорен човек като теб на 60?
- Както съм се чувствал и на 50 и на 40 и на 30 години! По същия начин!
- Душата ми е на едно дете! На едно голямо, но не порастнало дете, което отказва да порасне, честно казано.
- Страдаш ли от звездомания?
- Лично аз -не! Никога не съм страдал от звездомания и гледам да не допускам егото ми да е високо. Работя на това всеки ден. Разговарям с всички хора по улиците, когато ме спират. На всекиго обръщам внимание. Отговарям дори на фейсбука на съобщенията. Напълно нормален съм и земен. Ако обаче някой ме нападне, обиди или прояви агресия – аз се защитавам. Няма как да не се защитя! Вероятно затова някои ми лепнаха клеймото „лошото момче“...
- Деян, защо ти излезе прякорът „икибаната“?
- Нашата най-известна дуетна песен с Бойко е „От икибаната древесата ги боли“, по стихотворението на нашия приятел от Панагюрище, поетът Иван Станчев. Това е едно стихотворение от първата му стихосбирка, и преди доста време, през 1988 година аз му казах, че ще направим с брат ми песен по този стих, защото много ни хареса. Едва 2010 година това парче стана супер хит. И от там тръгна прякорът.
- Работил си и в чужбина?
- Да, работих дълги години в чужбина. В Южна Африка съм живял. Голям период от времето си прекарах на Канарските острови, които ме плениха и искам там за да жея завинаги!
- Ако младото поколение не ви разпознава и не ви знае песните, както дуетните, така и индивидуалните, които са безспорни хитове за времето си. На какво се дължи това?
- Напротив, разпознават ме младото поколение, и още как! Е, сега 7-8 годишните може и да не ме знаят и да не са ме чували, но тийн-еджърите и младежите си ме знаят, и пеят дори. След „Икибаната“ всички ни знаеха вече. Тази песен сякаш се явяваше нашето второ възраждане! В крайна сметка няма никакво значение дали те знаят или не! Ако искат ще ни научат, какъв е проблемът?!
- Доказан шоу-мен си. Продължава ли шоуто когато се прибереш вкъщи?
- „Шоуто трябва да продължи!“ Навремето имахме много турнета, пътувахме из цяла България и се връщахме след концертите, бяхме скапани от път. Прибирахме се като пребити...и нямаше как да продължим шоуто вкъщи. Но след големите концерти няма как шоу след шоуто за продължи...Трябва да си отпочинем, да съберем сили. Навремето бяхме претрупани от работа, с много участия ежедневни, дори сме имали по няколко участия в един ден.
- Добре ли бяхте материално след тези участия?
- Безспорно бяхме по-добре финансово от сега! Имаше участия, имаше концерти, и те се плащаха! Имаше постоянство на работата и ангажиментите. Артистът беше уважаван и удовлетворен.
- От какво се издържаш в момента?
- Аз се издържам от музика, макар и да е малко работата. Живея икономично, пестеливо, не харча много. Каквото изкарам пак го давам за песни. Плащам си сметките редовно. Гледам да не съм разточителен. Не пуша, не пия, не вземам наркотици. Правим нови песни и нови дуети. Сега с Бойко ще запишем девет нови песни.
- Деян, хората те определят като НЕстандартен и твърдиш, че гилдията не те обича. Защо?
- Вероятно, защото съм строг към всички и като видя някой некадърен и посредствен казвам го в пряк текст. Аз съм бунтар, но много справедлив. По нрав приличам на твоята майка, поетесата Ваня Петкова, която също е била пренебрегвана заради тези си качества – справедливост, истината в очите, реакция на обидите, борба с некадърността. Такива искрени и прями хора не са удобни. Затова съм пренебрегван от гилдията. Но пък съм щастлив, че хората ме обичат и разпознават.
- Все пак имаш 4 големи награди, „Златен орфей“, една от които с песен по музика на Хайгашод Агасян - „Посвещение“. Имаш и Първа награда през 1993 година като композитор за „Обич блян“, заедно с голямата награда16 албума, с този който правиш. Никой не може да отрече тези постижения. От тук накъде?
- Продължаваме напред, с нови записи с нови песни. Изключително съм вдъхновен от поетесата Ваня Петкова, която тази година трябваше да навърши 80, но такива творци като нея са вечни, затова ще говоря в настояще време. Написах песента „БЪДИ“, по нейното страхотно стихотворение, по аранжимент на Константин Джамбазов, песента стана страхотна, вече пуснахме и видеоклип в ю-тюб. Коментарите за невероятни, публиката не само, че хареса тази песен, но я пее и слуша и тя за нула време се превърна в неоспорим хит! „Бъди такъв какъвто си!“ прозвуча на премиерата на спектакъла „Аз съм Сириус“ в София на която присъствах и аз, и там обявихме официално песента, точно на 26 април, в деня на „отлитането“ на прекрасната Ваня на Сириус. След което песента прозвуча в 10 града и три села на голямото турне за 80-та годишнина на тази голяма наша поетеса. С песента „Бъди“ завършва самият спектакъл „Аз съм Сириус“. Дори видях видео, как в село Красново, община Хисаря преди спектакъла хората на площада активно танцуваха на тази песен, която звучеше от тон-колона пред залата на читалище „Отец Паиси“! Беше невероятно усещането да гледаш как хората пеят и танцуват на „Бъди“. С този хит изненадах семейството на поетесата и публиката, защото наистина тази песен стана уникална!
- И един въпрос за финал: За какво мечтаеш?
- Мечтая за по-добър живот, на хубаво, красиво място, където не вали дъжд, няма сняг, няма облаци и лоши хора и да е до морето. Искам да живея на Канарските острови, това ми е мечтата. И както е казал Хемингуей : “Всичко що не е до море – е провинция!“
Оля АЛ-АХМЕД