Милена ВЪРБАНОВА
На 25 януари 2022 г., когато представих в сайта ФАКТИ своя "Нов прочит на тракийския надпис върху пръстена от Езерово", аз запратих в небитието двата изцяло изфабрикувани персонажа "Ролистен" и "Неренеа Тилтеа", които в продължение на половин век подменяха истинското съдържание на надписа върху пръстена с евтина мелодрама.
Изключително дългият "живот" на тази фантасмагорична двойка "тракийски аристократи" в българската историография, се дължи както на предоверяването на някои обвеяни с ореол на непогрешимост авторитети в езикознанието, така и на отказа на следващите поколения академични "учени" да мислят с главите си. Бюрократизмът и шуробаджанащината в институционализираната "наука" доведоха дотам, че в случая с "Ролистен и Неренеа Тилтеа" се повтори едно към едно фарсът, блестящо осмян от Юрий Тинянов в неговата новела "Подпоручик Ците".
Поради разсейване на писаря, който вместо "подпоручиците", написва "подпоручик ците", се ражда документен фантом, който преминава от списък в списък и постепенно добива плът и кръв. "Подпоручик Ците" получава всички звания и ордени, с които е редно да бъде удостоен един военен в царска Русия и накрая "умира" с чин генерал. Подир лафета му, изпратен с държавни почести, вървят потъналата в траур вдовица и потомството му - с фамилно име Ците. Кариерата на "генерал Ците" не се различава от тази на повечето висши офицери и на всеки опит за строшаване на бюрократичната матрица, се гледа като на покушение срещу съществуващия ред. Парадоксът е, че в един момент няма никакво значение дали някой е роден, живял и умрял - важното е да фигурира в някакви списъци. Или в "научни" доклади.
Моя е неромантичната заслуга, че пукнах розовия сапунен мехур на призрачната двойка "Ролистен и Неренеа Тилтеа" и по този начин грубо осуетих евентуалното откриване на достолепен музей на "тракийската съпружеска вярност" в центъра на с. Езерово.
Струва ми се обаче, че от историческите учебници надничат и други, издигнати на пиедестал холограми, сътворени от неверен прочит на изворите, които също са незаслужено героизирани от поколения наивни българи. Такава фикция, прости ми Боже, вероятно е ичиргубоилът Мостич. Не, не самият той, а името му.
Излагайки в следващите редове своята еретична идея, ще бъда максимално предпазлива, тъй като - с някои съвсем редки изключения - не съм се занимавала с история на Първата българска държава, а в нумизматиката ( ще се наложи да нагазя и в нейните води ) съм почти пълен дилетант. Ще употребявам свенливи изрази като "допускам" и "доколкото ми е известно", защото, за разлика от множество мои текстове, в които убедено налагам новаторски идеи, тук просто предлагам за обсъждане едно глождещо ме съмнение.
След като разкрих значението на титлата "ичиргубоил" - пълномощен боил (от "чирко" - circus - кръг и "ичам" ( "ичиря" - пълня ), се замислих и над смисъла на името на третия по ранг, след владетеля, най-висш сановник в Първото българско царство, чийто гроб и надгробна плоча са били открити от Станчо Ваклинов при разкопки на манастирска църква в местността Селище, Велики Преслав, през 1952 г.
Като акцент, който няма пряко отношение към изложеното в този текст мое хрумване относно името "Мостич", ще напомня тезите на някои съвременни изследователи, че в гроба на ичиргубоила, всъщност са намерени не неговите тленни останки, а костите на други лица - например печенежки вожд и пр. Тези теории целят да обяснят защо Йордан Йорданов е изтипосал българския висш сановник с очи, по-дръпнати от тези на Лао Дзъ.
Мисля, че след като споменатият антрополог е "реконструирал" и лицето на цар Калоян, когото съвременниците са наричали Красивият Йоанис, с черти по-монголоидни от тези на татарския вожд Ногай, е ясно, че в случая реч иде не за възстановка, а за политическа постановка, изцяло подчинена на властващата и до днес тюркска догма за произхода на българите. Срамно е да продължаваме да търпим в музеите и да разпространяваме в училищата и социалните мрежи тези псевдореконструкции на образите на нашите владетели и велможи. Времето на подобно самоунижение изтече.
Надписът върху надгробния паметник на ичиргубоила, гласи:
"Сьде лежитъ мостичь чрьгоѵбилъілꙗ бъіивъіи при сумеонѣ цр҃и и при петрѣ цр҃и осмиіꙛже десѧть лѣтъ сы оставивъ чрьгоѵбъільство і вьсе їмѣніѥ бъістъ чрьноризьць івъ томь сьврьши жизнь своіꙛ."
Излишно е да коментирам "прабългарската" - ичиргубоил и "славянизираната" - чъргубиля, форма на въпросната титла. При разтълкувания от мен смисъл на титлата - чрез чирко ( ичирко ) - "кръг", става ясно, че тя е една и съща и се произнася по един и същи начин в българския и тракийския ( славянски ) език, което - за кой ли път - доказва, че става дума за един и същи език.
Нека се съсредоточим върху думата, която историците са превели като "име" на ичиргубоила - "мостичь". Доколкото ми е известно, това име не се споменава в нито един друг извор. В надгробния надпис словото "мостич" предшества титлата на сановника. Употребена е формата "лежить" на глагола "лежа", която аз в "Нов прочит на тракийския надпис върху пръстена от Езерово", разглеждам като "лежат" - 3л. мн.ч. Това ме кара да тълкувам словото, прието за "собствено име" на ичиргубоила, като субстантив в мн.ч. - "МОЩИ" - ТЛЕННИ ОСТАНКИ.
Приемете това тълкуване не като твърдение, а като "допускане". То се базира на следните разсъждения:
1. Ичиргубоилът е завършил живота си като благочестив монах - черноризец. В надгробния надпис той достатъчно е идентифициран като висш велможа и съратник на царете Симеон и Петър. Не е ли прекалена суета изрично да се споменава името му, при положение, че, почти с пълна сигурност, той сам, приживе, е диктувал епитафа си ?
2. Ако се налага изрично да бъде указано името му, нямаше ли в надписа да бъде споменато монашеското име, което несъмнено е имал и с което си е служил в края на земните си дни? Мостич определено не е монашеско име.
3. Ако изобщо е име, Мостич не е християнско, а евентуално езическо име. Възможно ли е един черноризец да се представя с езическото си име в надгробния си надпис? Нещо повече, по данните от надгробния паметник, изчислявам, че ичиргубоилът е бил дете по време на покръстването на българския народ или дори е роден след покръстването. Той задължително е имал християнско име. Защо тогава в надгробния му надпис се споменава езическо име?
4. Ако Мостич не е собствено, а родово име, защо, в разрез с традицията, то е упоменато самостоятелно, а не е част от познатата от Именника формула - "родът му бе Мостич" или нещо подобно?
Много са фактите, които навеждат на мисълта, че "мостичь" не е име, а понятие, характерно за надгробен паметник - "тук лежат мощите на...".
Интересно е, че съвсем ограничените на брой асоциации, които "името" Мостич поражда, са с понятията "мощ, мощен" и "мост". Надгробният текст обаче не може да се преведе като "мощният ичиргубоил", защото отново влиза в разрез с монашеското смирение, излъчвано от епитафа. Етимологичното обяснение на "мост", което фигурира в речниците - от "мятам", "прехвърлям" - се опровергава от днешните тълкуватели. Аз смятам, че произходът на словото "мост" е пряко свързан с латинското pons, pontis ( "мост" на лат. ) - "слагам, поставям". Но в латинския език съществува и една знаменателна дума - mostellum - "призрак". Тя със сигурност произлиза от "мощи" и може би в дълбоката старина произношението ѝ е било "мощелум" - "мощел". Словото "мощи" идва от "мощ", "сила", "якост" и всичко това ме подсеща за поверието, че крепкостта на моста е трябвало да бъде осигурена от нечия сянка, призрак, "мощи", вградени в основата му.
По-горе подхвърлям, че името Мостич не се споменава в никой друг извор. Имам предвид името на ичиргубоила. Имам предвид и историческите извори за българското Средновековие. Но в днешната българска историческа книжнина се приема, че тракийски владетел с име Мостис - паралелът с Мостич е очевиден - произхождащ от народа на кените или на одрисите, е царувал в Югоизточна Тракия през последната четвърт на 2 в. пр. Хр. и първите 15 - 20 години на 1 в. пр. Хр.
"Доколкото ми е известно", за Мостис не да открити исторически и литературни извори. Затова пък името му се споменава в два епиграфски паметника, "със сигурност" посветени нему и в друг един, в който се разчита думата "Мостис", но който е доста повреден и не може да бъде убедително свидетелство, че в текста става дума за въпросния тракийски цар. На тези три епиграфски паметника е посветена статията на Методи Манов "Надписи с име на тракийския владетел Мостис. Нумизматика, сфрагистика и епиграфика", 2014 г. Ще цитирам съдържанието на надписите и лаконичните данни за тях, така, както са предадени от автора на статията:
1. "Един надпис с името на владетеля Мостис е публикуван отдавна, още през 1971 г. (Tashliklioglou 1971, 227-228). Надписът е бил в частна колекция и е намерен вероятно при Бизанте, защото в него е споменато лице от този полис (Sayar 1992, 187-195, Tafel 21). Представлява мраморна плоча, на която е написан посветителен надпис, който в превод е следният:
"За благото на владетеля Мостис, Глаукиас, син на Зотас, от Бизанте, и Артемон, син на Артемон, от Апамея, на Зевс Сотер и Атина Никефорос."
2. "Друг надпис се пази в археологическия музей в Текирдаг и представлява малка квадратна база за статуя от сиво-бял мрамор. Мястото на намиране не е известно, но се предполага, че е открит в околностите на Текирдаг (Sayar 1992, 190). В превод надписът е следният:
"За благото на владетеля Мостис и на народа на Херайон Тейхос, Хегестрат, син на Потамон, като приключила службата му като агораном, поставил тази статуя на Хермес Агорайос."
3. "В трети надпис, намерен отдавна в Аполония Понтика, който е доста повреден и не може да се научи почти нищо от него, е споменато име Мостис. Името няма владетелска титла и не може да се каже със сигурност, дали има нещо общо с владетеля Мостис или е друго лице (Mihailov 1970, IGBulg. I 2 , No. 469 bis)."
Моето ( на М.В. ) тълкуване на цитираните надписи е силно затруднено от факта, че не разполагам с копие от техните оригинали. Но от превода на съдържанието им, по нищо не личи те да са посветени "за благото" на жив владетел. Напротив, съдейки по подобни надписи, намерени в Италия и по-специално по волския "Lapis Satricanus", посветен от воини в името на паднал в боя именит техен другар, смятам, че логиката по-скоро ни води към заключението, че царят е загинал на бойното поле и "мостис" означава "покоен", "покойник". Възпоменателните надписи са гравирани "за благото" на цар-герой, който не е между живите.
Оказва се, че цар Мостис е ознаменувал своето владичество и със значително монетосечене на доста оригинални монети. Негови ценни монети са разкрити в съкровището от Синеморец, за което, веднага след намирането му от екипа на археолога Даниела Агре, пише проф. И.Карайотов. За характеристиките на монетосеченето при Мостис подробно информира Светослав Йорданов в своята докторска дисертация "Късноелинистически владетелски монетосечения в древна Тракия ( II в. пр. Хр.- I в. сл. Хр. ), 2017 г.
Но разглеждайки снимки на тези монети в Интернет - подчертавам: като неспециалист - не мога да се отърва от чувството, че те са сечени в памет на покойник. Нека разгледаме описанието на една от най-известните сребърни монети на "Мостис", така, както то фигурира в сайт за колекционери:
"Върху сребърните монети имената на царя са изписани – ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΜΟΣΤΙΔΟΣ – вертикално, а под тях хоризонтално присъства и изписване на годината на отсичане, изчислена спрямо началото на управлението на владетеля. При ранните и късните екземпляри присъства и втори надпис, също хоризонтален – ΕΠΙ ΣΑΔΑΛΟΥ."
На аверса на въпросната монета е изобразен млад мъж, почти юноша, а на реверса четем вертикално гравирани две думи: "цар" и "мостидос" ( а не "мостис" ). В средата е изобразена седящата на трон богиня Атина, върху чиято ръка стои богинята на победата Нике, увенчаваща словото "мостидос". Всичко това, ведно с надписа "επι Σαδαλου ( "на", "при" Садала" ), гравиран под композицията, ме кара да "допускам", че става дума за паметна монетна емисия, произведена в чест на "покоен" млад владетел, паднал в битка за родината. Подвигът му е възвеличен от най-близък негов родственик, тракийски цар.
В крайна сметка, "допускам", че думите "мостич" и "мостис" не са собствени имена, а означават "мощи", "покойник", "блаженопочивш". Тези мои разсъждения би трябвало да предизвикат отклик у "академичната общност", която аргументирано да ги опровергае, ако те са неверни - или пряко волята си да ги приеме, в случай, че няма достатъчно категорични доводи срещу тях.