Даниел ДИМИТРОВ, bTV
„Съзвездия“ в Народния театър е представление, в което дъхът спира многократно – от искрен смях, от спонтанно връхлетяла те емпатия, от объркване, от болка, от ужас, от облекчение, от невъзможното лутане в света на Мериан и Роланд. Свят, който доказва, че няма никаква разлика между квантовата физика и пчеларството. Заради движението, безкрайността и безброя от експерименти, с които се опитваме да променим естествения ход на нещата. Защото основните закони на физиката нямат минало, нито настояще...
Той (Ненчо Костов) е млад мъж, който губи съпругата си след дълга борба с тежко заболяване. Неспособен да отработи травмата, поръчва експериментална технология, която му позволява да се среща с Нея в паралелна дигитална реалност. Тогава са появява Тя (Радина Думанян) – за да преживеят заедно животите си – не просто като на кинолента, а по един извънземен, нереален и фантасмагоричен начин, който само ще затвърди максимата, че всичко в живота се връща. Всичко се повтаря. Засмуква ни и ни отпраща в уж паралелни вселени, от които никога не можем да се завърнем.
В „Съзвездия“ повторението е основен драматургичен похват, който внася допълнителна стойност – заради силния текст на Ник Пейн, заради силната актьорска игра, режисьорската работа (на Елица Йовчева), добрия превод (на Матей Тодоров), и не на последно място – адекватната и допълваща визуална и музикална среда (на Петко Танчев и Георги Атанасов).
Когато си мислиш, че имаш цялото време на света. Но светът няма време за теб. Когато вярваш, че ще живееш вечно, ако успееш да докоснеш лакътя с език. Но вечността си прави други сметки, далеч не толкова забавни. Когато барбекю на дъжд и мокри наденички е възможност за романтика. Но любовта не е във въздуха и не може да контролира облаците. Когато един миг обръща целия ти живот. Но животът е и дявол, и Бог... Когато, въпреки всичко това, усещаш света като мед – една лъжичка и си в рая.
Всяка ситуация в живота ни е съзвездие. И винаги има падащи звезди – за някого това носи сълзи от щастие, а за другиго – само сълзи. Красивото е, че и в двата случая, винаги, има варианти. Напред. Щастливо. Въпреки неизвестността и невъобразимостта, с която посягаме към собствените си избори...
Ненчо Костов, когото публиката на най-голямата ни трупа познава от „Страх за опитомяване“, „Облог“, „Наблюдателите“ и „О, ти, която да си“, в „Съзвездия“ показва най-доброто от себе си като актьор. Като Роланд той се разгръща във всевъзможни състояния, комичен, драматичен, ироничен, романтичен, истеричен, завладяващ с присъствието си, дори хипнотизиращ. За достигането на това професионално постижение заслуга има и партньора му, чиято роля по дефолт е доста по-монотонна и реалистична, което я прави изключително трудна за изиграване.
Авторът Ник Пейн е британски драматург и сценарист, известен с работата си „Уест енд“ и „Бродуей“, за киното и телевизията. На 31-годишна възраст дебютира на „Бродуей“ именно със „Съзвездия“ (Constellations, 2015), за която получава номинация за „Тони“ – за най-добра пиеса . За друга своя пиеса – „Елегия“ (2016) получава номинацията за „Лорънс Оливие“. Завръща се на „Бродуей“ с A Sea/Life (2019) в Hudson Theatre. „Съзвездия“ излиза на българска сцена, за първи път през 2018 г. Режисьор е Йордан Славейков, а преводът е на Лина Цветанова и Васил А. Михайлов, който излиза на сцената, заедно с Невена Николова. Сценографията и костюмите са на Юлияна Войкова-Найман, музиката – на Калин Николов.