На 13 май 1880 г. в Менло Парк, Ню Джърси, Томас Едисън провежда първия успешен тест на своята експериментална електрическа железница. Това събитие поставя основите на модерния електрически железопътен транспорт в САЩ.
Линията е била с дължина около 1/3 от милята (около 500 метра), с U-образна форма, остри завои и стръмни наклони. Релсите са били заковани директно за траверсите на земята.
Локомотивът представлявал малка четириколесна платформа, задвижвана от 12-конски сили динамо-мотор (използван като двигател). Токът се е осигурявал от централния генератор на лабораторията, известен като „Дългокраката Мери Ан“.
Едисън прилага постоянен ток (DC) директно през релсите – едната релса е била положителна, а другата отрицателна, изолирани с дървени вложки в колелата.
Локомотивът е теглил три вагона – открита товарна платформа, пътнически вагон с тента и затворен вагон, наречен „Пулман“, в който Едисън тествал електромагнитна спирачна система.
Влакът потегля успешно, превозвайки служителите от лабораторията. При опита да се включи на заден ход обаче, фрикционната предавка се чупи поради голямото натоварване от натрупалите се пътници. Екипът се налага да избута локомотива обратно до старта.
Въпреки механичната повреда, Едисън доказва, че електричеството може ефективно да движи тежки товари. Проектът му е мотивиран от желанието да осигури денонощна работа на своите въглищни електроцентрали, продавайки ток за транспорт през деня и за осветление през нощта. Следващата година (1881 г.) той изгражда много по-дълго и мощно трасе.
За рождена дата на практическата електрическа железница се счита 31 май 1879 г., когато германският инженер Вернер фон Сименс представя първия в света пътнически влак, задвижван от външен източник на електроенергия. Събитието се провежда на Берлинското промишлено изложение. Преди 1879 г. са правени опити с електрически локомотиви (например от Робърт Дейвидсън през 1842 г.), но те са използвали тежки и неефективни галванични батерии. Проектът на Siemens & Halske за първи път използва електрически генератор (динамо), разположен извън влака, който доставя постоянен ток по релсите.
Локомотивът е теглил три малки платформи с общ капацитет от 18 пътници. За четирите месеца на изложението импровизираната железница с дължина 300 метра превозва успешно близо 91 000 души.
Влакът се е движил без пушек, пара и сажди. Това доказва на практическо и търговско ниво, че електрическото задвижване е напълно реална, чиста и безопасна алтернатива на парните машини. Успехът от 31 май 1879 г. дава тласък на Сименс да изгради и първата в света редовна търговска електрическа трамвайна линия в Лихтерфелде край Берлин през май 1881 г.
В национален контекст, за рождена дата на електрическата железница у нас се смята 27 април 1963 г. На този ден официално е пуснат в редовна експлоатация първият електрифициран железопътен участък в България между градовете София и Пловдив.