Джуди Денч може да е една от най-обичаните британски актриси, но има определение, което категорично не иска да чува по свой адрес, а именно „национално съкровище“. На 91 години носителката на „Оскар“ продължава да гледа към нови професионални предизвикателства и няма намерение да се пенсионира въпреки сериозното влошаване на зрението ѝ.
„Мразя го. Звучи така, сякаш съм някаква прашна стара реликва, натикана в дъното на шкафа заедно с динозавърски вкаменелости и счупен римски щит“, казва Денч за определението „национално съкровище“ пред The Times.
Още по-категорична е актрисата по въпроса за пенсионирането. Постоянните въпроси кога възнамерява да сложи край на кариерата си очевидно я дразнят.
„„Пенсиониране“, „винтидж“, „стара“ – нека забраним тези думи“, заявява тя.
Денч дори има своя представа за идеалния финал на професионалния си път.
„Искам да бъда като Нютън Блик, който почина в гримьорната си след представление. Искам да бъда от онези жени, които скачат от самолет, когато са на 100 години“, казва актрисата.
In a memoir written with her friend Brendan O’Hea, Judi Dench reveals the highs and lows of her brilliant career, including being fired from James Bond, a sex scene with Jeremy Irons and getting locked out of the Oscars https://t.co/HWnup2Vwkv https://t.co/5JLRCrAJLp
— The Times and Sunday Times (@thetimes) October 10, 2026
Зад чувството ѝ за хумор обаче стои сериозно здравословно изпитание. Още през 2012 г. Денч беше диагностицирана с възрастово обусловена макулна дегенерация – заболяване, което засяга централното зрение. С напредването му тя постепенно губи способността си да чете сценарии, да гледа телевизия и да се справя самостоятелно с редица ежедневни дейности.
Самата актриса описва подхода си към заболяването с характерна самоирония – разчита на хората около себе си и се преструва, че проблемът не съществува.
„Доста ме бива да се преструвам, че виждам“, шегува се тя.
Зрителните проблеми я принуждават напълно да промени начина, по който се подготвя за ролите си. Тъй като вече не може да чете сценариите, приятели и колеги ѝ ги четат на глас, а Денч запаметява репликите.
Любопитният парадокс е, че тя все още може да рецитира дълги пасажи от Шекспир, но признава, че краткосрочната ѝ памет вече я предава.
„Не мога да си спомня какво правя утре, кълна ви се“, признава актрисата.
Влошаването на зрението вече я е принудило да се откаже от шофирането, бродирането и самостоятелното излизане, а ежедневието ѝ до голяма степен се организира с помощта на асистенти.
Технологиите обаче дават нова надежда, че Денч ще може да запази професионалната си независимост. Актрисата използва умни очила с камера и функции с изкуствен интелект. Устройството може да разпознава написан текст и да го превръща в говор, който тя чува през очилата.
Така технологията потенциално може да ѝ помогне да работи със сценарии дори без човек до себе си, който да ѝ ги чете.
Денч научава за възможността чрез благотворителната организация Sight for Surrey, която подкрепя хора със зрителни увреждания и на която актрисата е патрон.
Въпреки ограниченията, които заболяването налага върху ежедневието ѝ, едно остава непроменено – нежеланието ѝ да позволи възрастта да определя кога трябва да приключи кариерата ѝ.
Източник: Daily Mail