Вечерта на 13 октомври 1972 г. самолет на уругвайските ВВС изчезва в Андите. На борда на полет 571 са 45 души – членове на ръгби клуб Old Christians от Монтевидео, техни близки и петима членове на екипажа. Машината трябва да стигне до Сантяго, Чили, но заради лошото време спира в Мендоса, Аржентина.
На следващия ден полетът е подновен. При приближаването към Сантяго екипажът започва спускане, без самолетът да е преминал планинското било. Fairchild FH-227D се удря в склон на около 3600 метра височина, губи части от крилата си и се плъзга по снега, преди да спре в отдалечена долина. Дванайсет души загиват при удара или непосредствено след него. Оцелелите изграждат убежище от корпуса и чакат спасителни екипи, които не знаят точното място на катастрофата.
Лавината променя всичко
Първоначално след катастрофата остават живи 28 души. Те разполагат с малко храна, дрехите им не са пригодени за високопланински студ, а нощните температури падат под нулата. Част от запасите свършват за около седмица. Когато по радиото разбират, че търсенето е прекратено, групата е изправена пред избор между гладна смърт и използването на телата на вече загиналите. По-късно оцелелите обясняват, че са взели решението като крайна мярка, за да запазят живота си.
На 29 октомври лавина затрупва корпуса, превърнал се в единствен подслон. Загиват още осем души, а останалите прекарват дни под снега, преди да успеят да се измъкнат. След това групата започва да подготвя опит за излизане от планината.
Десетдневният преход през Андите
На 12 декември Фернандо Парадо, Роберто Канеса и Антонио Висинтин тръгват пеша, за да търсят помощ. Висинтин се връща към останалите, а Парадо и Канеса продължават на запад. След десет дни и изминаването на десетки километри те срещат чилийския овчар Серхио Каталан край река в подножието на Андите.
Каталан разбира, че двамата са оцелели след самолетна катастрофа, и подава сигнал до властите. Чилийските ВВС изпращат хеликоптери към мястото. На 22 декември са открити 14 души, а последните двама са евакуирани на 23 декември. Така след 72 дни в планината от 45-те пътници и членове на екипажа живи се прибират 16 души.
Години по-късно Канеса описва цената на оцеляването с думите:
„Най-голямата тъга в живота ми беше, когато трябваше да изям мъртво тяло.“Историята на полет 571 е разказвана в книги, документални продукции и игрални филми, но за оцелелите тя остава преди всичко спомен за хората, които не напускат планината живи.
Източници: theguardian.com, history.com