Древно чудовище от сибирската пустош, скоро ще се събуди

Едва ли има някой, който да не е наясно с факта, че анакондите са най-едрият вид змии, който обитава нашата планета. И въпреки това, съществуват легенди за змии-чудовища, които обитават затънтени кътчета на нашата планета и всяват страх и ужас у местните племена и народи.

За едно от тези митични студенокръвни създания наскоро писа руският сайт esoreiter.ru, позовавайки се на разказите на малобройните племена, които живеят в Сибир.

Сред представителите на тези общности се носят легенди за чудовищна змия, по-огромна от анаконда и по-опасна от всяка друга змия на света, защото нравът и поведението ѝ са непредсказуеми. Този древен звяр, освен, че може да хипнотизира с поглед, има и ред други свръхестествени дарби.

Като се има предвид, че науката е класифицирала 15 различни семейства, съставени от около 456 рода и над 3000 вида змии, а учените продължават да се натъкват на нови видове или да откриват останките на древни техни предшественици, то историите за змиеподобното чудовище от Сибир не са изненадващи.

През годините са се появявали много свидетелства за появата на тази чудовищна сибирска змия.
Едно от тях е направено през 18-ти век от германския историк Герхард Фридрих Милър, който описва създанието в своята книга "Описание на сибирското царство".

В нея той споменава среща с местен жител, който по чудо оцелява, успявайки да избяга от чудовището, с огромна глава и зелена на цвят кожа. Оцелелият разказва пред Милър как всички негови приятели са били завлечени от това мистериозно чудовище и само той успял да се спаси от същата ужасяваща съдба.

Според легендите и преданията на местните народи голямата сибирска змия се срещна в Урал. Тя се е появявала в древността, но и в наши дни, а всяка история за среща с нея, е придружена от фантастични подробности.

Един от най-скорошните разкази за среща с мистичното чудовище е от района на Свердловск. През 2001 г. местни жители видели змия с дължина осем или девет метра, много подобна на гигантска анаконда.

Народът манси, който живее в Ханти-Мансийски автономен окръг и Свердловска област в Русия, разказва, че тези чудовищни змии обитават дъното на някои езера и се заравят в тинята. Поради тази причина мансите много внимателно плават със своите лодки, опитвайки се да не вдигат шум и да не докосват дъното с гребла, за да не събудят заспалия звяр. В техния фолклор е залегнало вярването, че ако с настъпването на пролетта, от езерото се чуе загадъчен звук, подобен на свистене, то змията се е събудила и е готова да тръгне на лов, за да напълни празния си търбух.

Манси също така твърдят, че древните змии с огромен размер скоро отново ще излязат от леговищата си.

Този народ не е единственият, който споменава гигантската змия. Други местни племена също имат легенди за древно създание, което обитава дъното на езерата или се крие в дълбоки подземно дупки, от които излиза на пролет или при хубаво време.

Потомците на друг древен горски народ от тези земи - нанайците - също разказват за създание, приличащо на огромна черна боа. То живее в дълбините на езерата, а напролет се спуска по течението на пълноводните реки, за да търси храна.

Въпреки всички разкази и твърденията на очевидци, никой не знае кога и къде може да се появи едно от тези страховити създания, към които местните хора се отнасят със страхопочитание. Една от причините за това е непредсказуемият им нрав, а друга — необятната територия на Сибир, която те обитават.

С други думи, загадъчният и слабо проучен регион, в който се крият всякакви чудеса, може да е дом не на една, а на много чудовищни змии.