В човешка коса, запазена в 2800-годишна княжеска гробница в Южна Сибир, са открити молекулярни следи от канабис. Находката от археологическия обект Тунуг 1 в долината Уюк е определена от изследователския екип като най-старото пряко датирано археологическо доказателство за употреба на растението заради опияняващите му свойства.
Гробницата се намира в руската република Тива и е свързана с ранна скитска култура. В нея са открити около 1000 семена от канабис. Радиовъглеродното датиране на шест от тях поставя погребението в началото на VIII век пр.н.е.
Какво показва анализът на косата
В няколко проби коса учените са установили ясни сигнали, съвместими с канабинол, известен като CBN. Това вещество може да се образува при окисляване на тетрахидроканабинола, или THC - основното съединение в канабиса, което предизвиква опияняващ ефект. Открити са и слаби сигнали, съвместими с THC.
Пробите са изследвани с високорезолюционна масспектрометрия и други аналитични методи. Според археолога Джино Каспари, който ръководи проучването, съчетаването на растителни останки с молекулярни следи в човешка тъкан е особено рядко.
„Молекулярните следи в косата и семената от канабис са от една и съща гробница и сочат, че растението е било използвано заради опияняващите му свойства“, казва Каспари.Данните обаче не показват какво количество е било употребено, нито по какъв начин активните вещества са попаднали в организма. Не може да се установи дали канабисът е бил вдишван или поглъщан. Самото присъствие на семена също не е достатъчно доказателство за психоактивна употреба, тъй като растението е използвано и за масло и влакна.
Ритуалният контекст остава водещата хипотеза
Изследователите свързват канабиса с погребален ритуал. В Тунуг 1 са открити оръжия, конско снаряжение и останки от десетки коне, а археолозите съобщават и за разпръснати човешки кости. Според екипа погребението е било съпроводено с мащабни жертвоприношения на коне и вероятно на хора.
Независими специалисти поставят под въпрос част от заключенията. Фолкер Ауваертер, ръководител на секция по съдебна токсикология в Университетския медицински център във Фрайбург, определя анализа на косата като „научно слаб“. По думите му данните не изключват възможността следите да са попаднали върху косата от външен контакт с канабиса в гробницата.
Досега едни от най-ранните преки данни за опияняваща употреба на канабис идваха от 2500-годишно гробище в Памирите, днешен Китай, където са открити химически остатъци от канабис в съдове и върху нагрявани камъни. Новата находка измества тази граница с около 300 години.
Екипът вече е започнал секвениране на ДНК от растителните останки. Целта е да се изясни повече за произхода, разпространението и евентуалното опитомяване на канабиса в древна Централна Азия.
Източници: apnews.com, abcnews.com