„В българското здравеопазване се наливат пари колкото за десет магистрали "Тракия," че и отгоре, а пак не стигат". Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на форум за здравната реформа, който се провежда в София. Премиерът уточни: „Но когато минат по магистралата хората виждат колко е хубаво, а в здравеопазването хората се оплакват и все са недоволни”.
Не е нормално ръководството на Здравната каса да иска всяка година допълнителни средства, а в същото време хората да не са доволни от качеството на здравеопазването, заяви премиерът.
По думите на Борисов „4 милиарда лева отделяме за здравеопазване, а хората си доплащат още 50% върху тези пари. Когото си направим сметчицата излиза, че здравето гълта 8 млрд. лв.”
“Здравето няма цена! Още толкова бих дал само да се получава качествено здравеопазване. Ще отрежем лотове от магистралите ако трябва, само хората да са здрави“, заяви Борисов.
С една дума, много са нещата в сектора, който трябва да се решат с кардинална реформа, подчерта Борисов.
Премиерът каза още, че по време на гласуването на Закона за здравното осигуряване депутатите от ГЕРБ и РБ не са подкрепили увеличаването на броя на членовете на НЗОК и заяви, че ще се консултира дали това, може да се промени.
Той беше категоричен, че в сряда сутринта ще призове всички партии да гласуват за предложената здравна реформа.
Според финансовия министър Владислав Горанов има реален риск здравната система да изпита финансови затруднения в края на годината и той все още не е достатъчно шумно изказан.
"Случващото се е в състояние на свободно падане и ако не се вземат някакви мерки, това ще се прояви в следващите няколко месеца", подчерта Владислав Горанов.
Той подчерта, че през последните години, от 2009 г. насам, публичните финанси в частта здравеопазване нарастват с изключително бърз темп, спрямо общото икономическо развитие на държавата и номиналното нарастване на БВП. Горанов припомни, че „2009 г. е приключила с 2,600 млрд. лв. разходи за здравеопазване, а 2014 г. – с близо 4 млрд. лева. Това означава, че 30-40% е номиналният ръст на разходите за сектора, но не наблюдаваме такъв ръст в нито в инфлацията в страната, нито в БВП“. Анализът, на който акцентира финансовият министър показва, че това нарастване на разходите за здраве ще постави сериозен въпрос за натиск на здравеопазването върху другите сектори, които финансира правителството и ще бъде предизвикателство за решенията, които много бързо трябва да бъдат взети. Друг проблем, който министър Горанов дефинира, е че през 2014 г., спрямо 2013 г., общото нарастване на приходите по консолидирания бюджет е около 440 млн. лв., почти същата сума е и общото нарастване на разходите за здравеопазване, отчетени в 2014 година. „Това означава, че цялото допълнително изземване през бюджета е съпоставимо с увеличението на консолидираните разходи за здравеопазване. Не случайно и 2014 г. приключи с доста сериозен консолидиран дефицит“, заяви министърът на финансите.
Владислав Горанов категорично заяви пред представителите на бизнеса в здравеопазването, че „всички усилия, които полага министър Москов, трябва да бъдат подкрепяни, за да може много бързо възможните мерки за балансиране на системата, в съответствие с възможностите на обществото, да бъдат реализирани“. Проблем в тази посока, посочи той, е популизмът, който надделява в дебатите около здравната реформа, нежеланието да се идентифицира реалният проблем и темпото на реформата, което не се постига. „Реалният проблем е изключително неефективната система на здравеопазването, не признаването на това обстоятелство води до ескалиране на проблемите и до твърде високата цена, която българското общество плаща за относително същото качество“, каза финансовият министър. Той посочи за пример, че общо разходите за здравеопазване през 1998 г. са били 810 млн. лв., а сега са 4 млрд. лв., но осезаемо не е подобрен достъпът и качеството на услугата.
Горанов констатира, че се очертава недостиг от около 200 млн. лв. в бюджета на НЗОК и за 2015 г., независимо от големите нива на разходи, които се генерират година след година в системата. Той предупреди, че НЗОК е инструмент за финансиране и разпределение на ресурса на хората от здравноосигурителни вноски, но има голям риск те да не стигнат, за да се покрият потребностите на касата.
Здравният министър Петър Москов също изрази недоволство от състоянието на здравната система. Той обяви, че общите разходите за здравеопазване нарастват с 10% повече на година, отколкото БВП на страната. Освен това разходите на НЗОК нарастват много по-бързо от приходите. Според него през 2013 г. здравноосигурителният модел в България е счупен.
Като най-големи проблеми в болничната помощ министърът посочи прекалено големия брой на болнични легла, както и задълженията, които се трупат. Москов подчерта, че здравната реформа цели пациентът да бъде поставен в центъра на системата и да получава комплексно лечение. Затова промените предвиждат НЗОК да не сключва договор с болница, която може да осигури само един епизод от лечението на пациента.
Москов съобщи още, че миналата година у нас са открити повече частни болници, отколкото казина, независимо от факта, че при казиното възвръщаемостта на средства е най-голяма.