Четири вида вредни групи от храни и напитки ще бъдат облагани допълнително. Това стана ясно във вторник на съвместна пресконференция на министрите на здравеопазването Петър Москов и на спорта Красен Кралев. Продуктите, които имат добавена захар, много сол, растителни масла и кофеин, ще поскъпнат заради новия налог.
Скалата на допълнителното облагане е взаимствана от Унгария, но е пригодена за българските условия. Най-сериозно поскъпване с близо 80% очаква потребителите на имитиращи млечни продукти. Газираните напитки ще имат 31% от цената си отгоре.
Погледната отстрани идеята би трябвало да се подкрепи. Но това ще е най-безумното решение.
Увеличаването на данъчната тежест тласка бизнеса към сивия сектор.
Това е всеизвестен и доказал се във времето икономически постулат. Сегашното правителство, което се обявява като дясно и реформаторско, би трябвало да помисли за стимули, които да накарат българите да живеят здравословно. Компаниите трябва да получават данъчни облекчения, ако изградят фитнес зала за служители си или им предоставят карти да ползват подобни съоръжения. Изграждането на велостоянки също може да носи допълнителни стимули.
Допълнителното здравно осигуряване, което е свързано с редовни медицински прегледи също би трябвало да носи стимули за компаниите да го правят. Всеизвестен факт е, че задължителните за фирмите редовни прегледи за техните служители на много места се провеждат проформа или въобще не се провеждат.
От месеци във Великобритания тече кампания в подкрепа на въвеждането на данък за храните и напитките, които съдържат прекомерно количество захар.
За десетина години прекомерната употреба на захар причинява 2 млн. случая на диабет 2 в САЩ и 80 000 във Великобритания. Това ще струва близо 12 млрд. британски лири на здравните власти в САЩ и 206 млн. британски лири във Великобритания, показват здравните власти.
Една здравословна диета съчетана с редовната физическа активност, може да помогне за поддържане на здравословно тегло и така да се предотврати диабет от тип 2, смятат специалистите.
Известният британски готвач Джейми Оливър е отявлен поддръжник на идеята да се въведе данък от 20% за храните, които съдържат прекомерно количество захар.
| Часове след коментара на Факти.бг БСК изпратиха становище до медиите, в което се обявиха против въвеждането на т. нар. „данък върху вредните храни“ и настояха за спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество по този повод. Според БСК, предлаганият данък ще увеличи разходите за храна на най-ниско доходните групи, тъй като в следствие на скока на цените на т. нар. „вредни храни“, закономерно ще поскъпнат и останалите хранителни продукти. От своя страна това ще доведе до неефективна верижна индексация на социалните плащания и пенсии, увеличен дефицит на бюджета, по-високи нива на бедност, ръст на сивата икономика и фирмени фалити. БСК напомня, че вдигането на данъците и акцизите без реформи в администрацията, публичните разходи и регулациите, ще предизвика съпротивата на легалния бизнес. В тази връзка предлаганите промени ще обслужат огромния финансов и лобистки ресурс, извличан от непрозрачните публични финанси, обществените поръчки и законодателството, което обслужва отделни интереси. |
Как е по-света?
В Дания такъв данък, но само върху храните с наситена мазнина (например, масло и маргарин), действа от октомври 2011 до януари 2013 г., когато е отменен, става ясно от доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Данъкът е отменен, защото не изпълнява нито една от заявените цели. 80% от потребителите не променят поведението си. Хората купуват от съседни страни онова, което там е по-евтино и съответно се наблюдава известен спад на продажбите у дома. Увеличават се разходите на производители и търговци и според най-консервативните преценки 1 300 работни места са застрашени. Фискалните цели също не са осъществени. Потреблението е изместено в посока на заместване с по-евтини и нискокачествени продукти или такива, които не попадат в обхвата на данъка, т.е. няма изглед да се постигнат и здравните цели. Дори е възможно и вероятно влошаване на здравето, ако облагането продължи.
Освен това в Дания има данък и върху безалкохолните напитки. Той е в сила от 1930 г. и е премахнат през 2014 г. Причините са, че независимо от промяната на нивата на облагане, потреблението не се променя, а цените и на висококачествените напитки и на техните нискокачествени заместители се увеличават. В същото време, въпреки действието на данъка повече от 80 години, в Дания се наблюдава влошаване на Индекса за телесна маса.
В Унгария от четири години насам се облагат приблизително същите видове храни като планираните за облагане в България плюс ароматизирани бири и спиртни напитки, сладка и мармалади.
Там бюджетните цели – при повече потребители и по-високи реални доходи на домакинствата са по-скромни, също не са достигнати и няма връзка и напредък със здравните цели.
Изследване на PricewaterhouseCoopers(PwC) през 2013 г. показва следните резултати:
потреблението на облаганите храни не спада,
цените им падат (на шоколадите с 3.9%, на сладките храни с 6%, а на солените - с 12%), но потреблението на храни със същите „вредни“ съставки се увеличава. Същевременно приходите от данъци спадат, защото има неплащане, заместване със съставки, които не подлежат на данъчно облагане и до допълнителни разходи, както за администрацията и проверяващите органи, така и на производителите и търговците.
PwC смята, че посивяването е около 10%, а загубата на приходи от ДДС е 25.6 млн. евро.
През 2011 г. френското правителство въвежда данък „безалкохолни напитки“. Целта е да се намали консумацията на захар от населението. Малко по-късно, от януари 2012 г. данъкът е наложен и върху безалкохолните напитки с подсладителите. Размерът муе €0.11 на 1.5 литра подсладени напитки.
Новият данък генерира приход от около 280 млн. евро на година.
Белгия е против подобен данък.
В страната преобладава мнението, че данък върху подсладените безалкохолни напитки, например, няма да даде резултат самостоятелно и без успоредно осъществяване на много други политики. Много по-важно и успешно е да се доставя здравословна храна в училищата и да се създават условия за спорт и физическо натоварване.
Според някои среди в Белгия данък върху „вредните“ храни би имал смисъл, само ако с въвеждането му се намали ДДС върху считаните за здравословни храни, плодовете и зеленчуците.
В противен случай данъкът „вредни“ храни ще засегне белгийците с по-скромни финансови възможности, без да им предложи здравословни алтернативи.
В Германия нито управляващите, нито бизнесът са готови да приемат данъци върху безалкохолните напитки и „вредните“ храни, припомнят от ИПИ. Германски експерти изтъкват, че мазнините сами по себе си не са нездравословни и са необходими за усвояването от организма на мастно-разтворимите витамини, като А, D, E и К.
В отделни общини от САЩ има различни
инициативи, които не се осланят на регулирането, забраните и данъците, а се опитват да подобрят начина на живот
чрез инвестиции в градска среда и образователни начинания.
Интересен е примерът на Оклахома Сити. Там общинските власти пропагандират целта – градът да отслабне с около 500 тона човешко тегло. Въвежда се програма за отслабване, която се основава на принципа на състезанието като обхваща и обществени организации, фирми и училища.
Програмата е наречена „Градът преминава на диета“ и насърчава промени на градската среда, като комбинира с образователни и насочени към здравето програми,правят се опити за създаване на градска среда за млади, образовани, квалифицирани хора, които са ключови за икономическия растеж.
Специалисти по диетология сочат и стресът на работното място като основен източник на затлъстяването на българите. Не трябва ли здравният министър д-р Петър Москов да помисли за насърчаване на добри практики като спорт, туризъм и други форми на здравословния начин на живот.