С първите проливни и студени дъждове у нас настъпи истинската есен. А какво е тя без киселото зеле?
Учените вече установиха, че и суровите зелеви листа имат безброй полезни свойства за здравето ни.
Една чаена чаша накълцано зеле има само 22 калории, а същевременно ти доставя цял куп полезни хранителни вещества.
Най-важното сред тях е сулфорафан – вещество, което увеличава производството на ензими, които се борят срещу свободните радикали и така намаляват риска от развитие на рак.
Киселото зеле е полезно колкото зехтина. То е станало нарицателно като „печена тиква“.
Древните гърци и римляните вярвали, че зелето премахва меланхолията.
Поставянето на зелево листов върху челото може да облекчи главоболието. Зелето е полезно и за гърдите, тъй като намалява риска от рак на гърдата. Жените дори са убедени, че с ядене на зеле могат да увеличат бюста си.
Според гръцката митология зелето се е появило на бял свят от сълзите на Ликург - митичния цар на тракийското племе едони. Той изкоренил лозята и разгонил почитателите на Дионис, заради което бил наказан от боговете със слепота и лудост.
От този мит категорично личи древното присъствие на зелето в европейската кухня.
Античният гръко-римски свят бил силно привързан към прясното зеле, както личи от съчинения на Теофраст, Катон, Плиний Стари и други писатели.
През Възраждането у нас затискането на една каца зеле е било нещо задължително във всяко домакинство, а присъствието на две или три каци в зимника се е смятало за сигурен признак на заможност и икономически просперитет.