Преди две години участвах в семинар, воден от Джак Кенфийлд, съавтор на хитовия филм Тайната. В един от примерите, той показа как и защо откликваме на критики.
Той се доближи до една от участничките и каза:
- Водил съм и съм бил на много тренинги и семинари, но за пръв път виждам толкова глупав човек сред слушателите.
Очевидно, това удари момичето и тя се разстрои много силно. Но Джак я успокои, като и каза, че това е само упражнение.
След това, той я погледна отново и и каза:
- Водил съм и съм бил на много тренинги и семинари, но за пръв път виждам момиче със зелена коса сред слушателите.
Момичето този път се разсмя.
- Защо се смееш? - попита я Джак.
- Защото моята коса не е зелена.
- Тогава защо се разстрои първия път, когато ти проговорих?
Критиките болят едва тогава, когато мислим за себе си, по начина по който мисли човекът, който ни критикува. Ако сме уверени в себе си, ако знаем, че сме умни, красиви, щедри и в добра форма, няма значение какво казват останалите, ако ние се чувстваме комфорнто със себе си.
Хората намират критики в музиката, начина, по който изглеждаме, шегите и др. Намираме критики в нещата, в които най-често за тях няма почва.
Така че, следващия път когато се разстроиш заради нещо негативно, което някой ти е казал, просто си задай този въпрос: Наистина ли имам „зелена коса“?
Погледни на критиките като на нещо, чрез което да израснеш!