Едно малко момиченце, чиито родители били загинали, живеело при баба си и спяло в стаята на горния етаж на къщата й.
Една нощ къщата се подпалила и бабата загинала, докато се опитвала да спаси живота на детето. Пожарът се разпространил много бързо и скоро целият долен етаж бил в пламъци.
Съседите извикали пожарната и застанали безпомощни наоколо, защото огънят бил обхванал всички етажи на къщата. Момиченцето се показало на прозореца на горния етаж и завикало за помощ, точно когато сред насъбралата се тълпа се понесла мълвата, че пожарникарите ще закъснеят, защото всички били заети с друг пожар.
Изведнъж, незайно откъде, се появил мъж със стълба, опрял я на стената на къщата и се изгубил вътре. Появил се отново с момиченцето на ръце. Оставил детето в прегръдките на очакващите го долу хора и скоро се изгубил в нощта.
През следващите дни трябвало да намерят осиновители на детето и търсили най-подходящия човек, който може да се погрижи за него и да го отгледа. Една учителка заявила, че би желала да отгледа детето, защото може да му осигури добро образование. Един фермер предложил да я вземе във фермата си, където животът е здравословен и във всяко отношение благотворен за детето. И други изявили желание, изтъквайки защо детето би било най- добре да живее при тях.
Накрая станал най-богатият жител на града и рекъл:
- Аз мога да осигуря на детето всички предимства, които вие споменахте, плюс пари и всичко останало, което може да се купи с пари.
През цялото време детето мълчало и не откъсвало очи от пода.
- Някой друг иска ли да каже нещо? - попитал председателят на събранието.
От задната част на залата пристъпил един човек.
Походката му била бавна и сякаш го измъчвала силна болка. Когато стигнал отпред, застанал пред момиченцето и протегнал ръце. Тълпата изстенала. По дланите и целите му ръце имало страшни белези.
Детето го видяло и извикало:
- Това е човекът, който ме спаси.
С един скок се метнало на шията му и го притиснало със всичка сила, както в оная съдбовна нощ. Заровило личице в рамото му и се разхлипало. После вдигнало глава и се усмихнало.
- Събранието се закрива - отсякъл председателя.
Детето само избрало при кого да заживее.