Идвала шарената и топла пролет. В плодородната почва две семена лежали едно до друго. Първото семенце казало на другото:
– Искам да порасна! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра клончета през земната кора над мен! Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта! Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета!
И така то пораснало.
Второто семенце казало:
– Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си клончета и стебълце. Ами какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде?! А ако трябва да отворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята! Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно.
И така то започнало да чака. И така чакало, чакало, докато една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала.
***
Така че, не чакайте! Животът винаги е пълен с непознати и страшни изпитания, но именно смелостта да се изправим срещу тях, ни разкрива и прекрасните дарове, които съдбата има за нас. Не страхувайте от неизвестното. То е тук, за да ни помогне да израснем и да станем по-силни, отколкото можем да си представим.