Мистерията, витаеща около древно място, наречено "Портите на ада" или "Вратата на Плутон", най-сетне бе разгадана от учените.
Нови проучвания на древния гръко-римски град Хиераполис, който сега се намира в пределите на съвременна Турция, разкриват вековната мистерия, свързана с място, смятано за вход към подземния свят.
Построен през 190 г. пр.н.е., храмът "Плутониум" става популярен като място, където кастрирани свещеници извършват тайнствени ритуални жертвоприношения. Те принасяли в жертва на боговете бикове и птици в подземни камери, издълбани в пещера, за която се смятало, че води право в царството на мъртвите в подземния свят. Именно това място, скрито под основите на театър е известно като "Портите на ада".
Когато свещениците отвеждали животните в тези подземия, жертвите умирали без човешка намеса. Самите свещеници се завръщат невредими, но с ужасяващи халюцинации, разказва Live Science.
Древните смятали, че тайнствената смърт на принесените в жертва животни е причинена от зловещите митични обитатели на подземното царство. Токсичните изпарения, освободени от каменните порти са оприличавани или на смъртоносния дъх на Плутон (или Хадес, гръцкият бог на царството на смъртта), или на дъха на ужасното адско куче Цербер, което пази входа на ада.
Авторите на новото проучване, публикувано в Archaeological and Anthropological Sciences обаче смятат, че животните всъщност се задушили от смъртоносен газ, излизащ от земята. Те разкриват, че вулканичните цепнатини в земята под храма, а не някакво митологично създание, са причината за "чудото", което кара животните да умират, а хората — не.
Използвайки преносима система за газови анализатори, учените успяха да идентифицират геогенния режим на газа в района. "В пещерата под храма на Плутон се установи, че СО2 достига до смъртоносни концентрации до 91%. Изненадващо тези пари все още се изпускат в концентрации, които и днес убиват насекоми, птици и бозайници", се казва в проучването.
Концентрациите на CO2, излизащи от входа на пещерата, все още са в диапазона от 4-53% СО2, в зависимост от височината на която се намират от нивото на земята.
През нощта тези концентрации се увеличават и могат да убият човешко същество в рамките на една минута.
Произходът на геогенния СО2 е все още активната сеизмична структура, която пресича стария град на древния Хиераполис като част от зоната на разлома Бабаджаг. Преди повече от 2000 години хората не са можели да определят научно причината за геологичните газови емисии и им приписват божествен произход.
Често на такива места са изграждани храмове и светилища.
Водещият автор на изследването професор Харди Пфанц от Института по приложна ботаника и биология на вулканите към Университета в Дуисбург, отбелязва, че по време на важни церемонии бикове и овни са били отвеждани в предните камери на светилището, където техните ноздри ще бъдат на нивото на изпаренията.
Свещениците обаче са стояли изправени и са държали носовете си високо. "Зрителите могат да видят, че животни толкова здрави и мощни, като биковете, загивали за минути, докато свещениците са оцелявали", пише Пфанц, добавяйки, че свещениците може би са знаели за свойствата на газа и на кое ниво е най-висока концентрацията.
Той предполага, че жертвоприношенията на животни са ставали вечер или ранна сутрин, когато процентът на СО2 е най-висок, а богослуженията на жреците са изпълнявани след обяд, когато въздухът е най-малко токсичен.