Как да кажем, че близък човек е починал

Понякога най-трудната задача не е да намерим правилните думи, а да приемем, че няма думи, които да направят новината по-малко болезнена. Когато трябва да кажем на някого, че негов близък е починал, най-важни са яснотата, спокойствието и присъствието след това.

Новината трябва да бъде ясна

Ако обстоятелствата позволяват, разговорът е най-добре да се проведе лично. Когато това не е възможно, телефонното обаждане обикновено е по-подходящо от съобщение. Трябва да се избере спокойно място, без телевизор, шум и прекъсвания. Ако човекът е възрастен, болен или живее сам, е добре да бъде потърсен в момент, когато наблизо има друг човек.

Разговорът може да започне с кратко предупреждение: „Имам много тъжна новина.“ След това трябва да се използват директни думи: „Мария почина“ или „Баща ти е починал“. Според организацията „Мари Кюри“ изрази като „отиде си“, „заспа“ или „изгубихме го“ могат да внесат объркване. Това е особено важно при деца, хора с деменция, интелектуални затруднения или различен майчин език.

След първото изречение идва мълчанието

След съобщаването не е нужно веднага да се обяснява всичко. Човекът може да плаче, да замълчи, да задава един и същ въпрос, да се ядоса или да изглежда сякаш не разбира какво е чул. Възможна е и липса на видима реакция. Британският Червен кръст напомня, че „няма правилен или грешен начин“ човек да реагира при тежко събитие.

Полезно е да се говори бавно, да се оставят паузи и да се провери дали новината е разбрана. Вместо да се казва „не плачи“ или „трябва да си силен“, може да се каже: „Тук съм. Можеш да мълчиш, да плачеш или да ми задаваш въпроси.“ Не бива да се настоява за прегръдка или друго докосване, ако човекът не го желае.

Причината за смъртта трябва да бъде обяснена само с потвърдени факти. Ако информацията още не е ясна, по-добре е това да бъде казано директно, вместо да се правят предположения. В първите минути не е необходимо да се обсъждат погребение, документи и други практически задачи. Информацията трябва да се подава на малки части, защото при силен шок концентрацията и способността за запомняне могат да бъдат нарушени.

Когато новината трябва да бъде казана на дете

Децата също имат нужда от честен и разбираем отговор. Подходящи са думите „почина“ и „умря“, а не „заспа“, „отиде на далечно място“ или „изгубихме го“. Евфемизмите могат да накарат детето да се страхува от съня или да очаква човека да се върне.

Обяснението трябва да съответства на възрастта му. Може да се каже, че тялото на човека е спряло да работи и той няма да се върне, но детето може да задава въпроси и по-късно. Важно е да бъде уверено, че не е виновно за смъртта и че има възрастен, който ще се грижи за него.

Подкрепата продължава и след разговора

След новината човекът не бива да бъде оставян сам, ако е объркан, дезориентиран или не е в състояние да се погрижи за себе си. Най-полезна може да бъде конкретната помощ: да бъде извикан близък, да се донесе вода, да се организира транспорт или просто някой да остане наблизо.

Ако човекът заяви, че ще се нарани, не може да бъде събуден, има тежка физическа реакция или е в непосредствена опасност, трябва да се потърси спешна помощ на телефон 112. Номерът е безплатен и свързва с медицинска помощ, полиция или пожарна.

Няма съвършен начин да бъде съобщена смърт. Но ясните думи, уважението към реакцията и готовността да останем до човека могат да направят първия момент по-малко самотен.

Източници: mariecurie.org.uk, redcross.org.uk, iris.who.int