Планетата Уран е единствената в Слънчевата система, която се върти легнала настрани. Според британски астрономи това се дължи на силен сблъсък в ранната история на планетата. Оста на Уран е наклонена на 98 градуса спрямо орбитата около Слънцето. Никоя друга планета не е наклонена толкова много. Най-голямото наклонение е 30 градуса.
Астрономите отдавна се опитват да намерят обяснение на явлението. Тяхното основно предположение е че наклонът се дължи на сблъсък с планета голяма няколко пъти колкото Земята. Проблемът с тази хипотеза е, че луните на Уран би трябвало да са останали в оригиналната равнина, а те са под същия наклон.
Учени от университета в Дъръм направиха компютърни симулации, които показаха, че сблъсъкът и преместването на Уран са станали за часове. Възможно е причинилият го голям космически обект още да е в Слънчевата система, но да се е отдалечил толкова, че да не можем да го видим. Това обяснява наклона на Уран, както и теорията за скритата планета Х зад Плутон в Слънчевата система.
Сблъсъкът е станал преди 3 до 4 милиарда години, когато Уран още е бил заобиколен от протопланетен диск, преди да се образуват големите луни. Тогава наклонът на оста е действал като гравитационна сила и е наложил същия наклон на петте големи естествени спътника. Сблъсъкът е създал и ледената обвивка - температурата на повърхността на Уран е минус 216 градуса Целзий. Ледът е основна характеристика за Уран и съседния Нептун. Преди десетина години НАСА преквалифицира двете планети като "ледени гиганти" и вече не ги категоризира заедно с другите две огромни планети в Слънчевата система - газовите гиганти Сатурн и Юпитер. Плутон, който е малък и по-далече от Слънцето, а и вече официално не е планета, а планета-джудже, е по-изследван от Уран и Нептун.
Край тях само за кратко е прелитал апаратът "Вояджър 2".