Учени изчислиха как можем да доживеем до 190-годишна възраст

Соматичните мутации, които се натрупват в ДНК през целия живот, могат да ограничат средната човешка продължителност на живота до приблизително 146–194 години дори при хипотетично лечение на останалите механизми на стареене. Това показва математически модел, разработен от учени от Сколковския институт за наука и технологии и Института за изследване на изкуствения интелект AIRI в Русия.

Изследването е публикувано през юли 2026 г. в научното списание npj Aging. То не доказва, че човек действително може да достигне 190 години, нито представя готов метод за удължаване на живота. Авторите изчисляват какво би се случило при теоретичен сценарий, в който всички останали обратими причини за стареене са отстранени и единственото ограничение остават мутациите в клетките.

Как соматичните мутации влияят на стареенето

Соматичните мутации са случайни промени в ДНК, които възникват в клетките на тялото след зачеването и не се предават на потомството. Те могат да се появят при деленето на клетките или вследствие на външни фактори и постепенно се натрупват с възрастта.

Организмът разполага с механизми за откриване и поправяне на генетични грешки, но те не са безпогрешни. Повечето промени не причиняват видими последици, докато други могат да нарушат функцията на клетките или да допринесат за развитието на рак.

Според модела натрупването на вредни изменения постепенно намалява броя на нормално функциониращите клетки. При достигане на критично равнище тъканите могат да загубят способността си да поддържат жизненоважните органи.

„Изградихме модел на човешкото стареене, задвижван единствено от соматичните мутации“, обяснява изследователят Дмитрий Крюков. Целта е да се изчисли как този процес самостоятелно би повлиял върху продължителността на живота.

Сърцето и мозъкът се очертават като основно ограничение

Моделът показва значителни различия между отделните тъкани. Клетките на кожата и черния дроб се обновяват сравнително активно и могат да заменят част от увредените клетки.

Невроните и клетките на сърдечния мускул обаче имат силно ограничена способност за делене и възстановяване. Поради това мутациите в тях могат да се натрупват продължително, без организмът лесно да ги отстрани чрез подмяна на клетките.

При включване на всички основни органи различните версии на модела дават медианна продължителност на живота между 146 и 194 години. В един от централните сценарии изчислената стойност е около 156 години.

Тези стойности не представляват максимална възраст за отделен човек. Медианата означава, че при условията на модела половината от хипотетичната популация би починала преди съответната възраст, а другата половина след нея.

Изследването не доказва, че хората ще живеят до 190 години

Авторите подчертават, че соматичните мутации не могат самостоятелно да обяснят реалната човешка смъртност. При действителното стареене едновременно действат множество процеси, сред които:

• увреждане на митохондриите;

• нарушения в поддържането и разграждането на белтъците;

• епигенетични промени;

• скъсяване на теломерите;

• хронично възпаление;

• изчерпване на стволовите клетки.

Фактът, че изолираният модел дава значително по-голяма продължителност от наблюдаваната при хората, показва именно че останалите механизми също имат съществен принос.

Научната роля на соматичните мутации в стареенето все още е предмет на дебат. Данни от изследвания върху бозайници показват, че видовете с по-дълъг живот обикновено натрупват по-малко мутации годишно. Други научни анализи обаче посочват, че все още няма достатъчно доказателства мутационният товар сам по себе си да причинява повечето характерни прояви на стареенето.

Какво означават резултатите за медицината на дълголетието

Проучването не предлага лекарство срещу стареене. Неговото значение е в опита отделните биологични механизми да бъдат измервани количествено и сравнени според влиянието им върху продължителността на живота.

Подобни модели биха могли да помогнат на учените да определят кои процеси ограничават най-силно живота и към кои тъкани трябва да бъдат насочени бъдещите терапии.

Изводът на изследователите е, че дори медицината да успее да контролира голяма част от заболяванията и механизмите на стареене, натрупването на генетични изменения вероятно ще остане съществена пречка. Това прави биологичното безсмъртие изключително малко вероятно според настоящите знания.