Две неизбухнали бомби, спящи на един от склоновете на вулкана Мауна Лоа, на Големия остров на Хавай, бяха открити от турист в края на февруари тази година. По-късно се оказа, че тези бомби са останки от опит да се отклони поток от лава през далечната 1935 г.
Дали стратегията за бомбардиране на вулкан е сработила? Този въпрос е доста спорен, според нова публикация на Хавайската вулканична обсерватория (HVO). По време на “експеримента” потокът лава наистина се забавил на следващия ден и хората, чиято идея бил, обявяват победа. Въпреки това, по онова време, а и сега, учените смятат, че забавянето на потока почти сигурно е било съвпадение.
Двете ръждясали бомби са открити от Кауика Сингсън. Туристът, който се изкачва по Мауна Лоа, се натъква на бомбите във формиран от лавата тунел, пише изданието West Hawaii Today.
Според вестникът Хавай има история в опитите да се бомбардират потоци лава - стратегията е изпробвана през 1935 г. и 1942 г., както и по-късно за други два лавови потока през 1975 г. и 1976 г.
Бомбите, които Сингсън открива, са от опитите през 1935 г. според HVO. Те са малки бомби, съдържащи неголям заряд и са използвани по принцип за прицелване на 20 MK I разрушителни бомби, всяка от които съдържа 161 килограма динамит.
През ноември 1935 г. Мауна Лоа започва да изригва и пукнатина на северния склон събира лава в нарастващо езеро. През декември стените на езерото се пропукват и лавата започва да тече към град Хило със скорост 1,6 км на ден. Скоро лавата заплашва да се изсипе върху река Уаилуку, което може да прекъсне водоподаването към града.
"Целта ни не беше да спрем потока от лава, но да започне отново от самия източник, така че да вземе нова посока", обяснява Джагър в радиопредаване от онова време според Хавайската вулканична обсерватория.
Това не се случва. Бомбите падат на 27 декември, но не създават никаква нова активност на изригване в процепите. Въпреки това потокът лава се забавя и изригването затихва към 2 януари. Джагър нарича това успех, смятайки, че потоците лава е нямало да спрат толкова бързо, ако не са били пуснати бомбите. През 1939 г. след края на изригването, той посещава бомбардираните места и твърди, че бомбите са гръмнали в тунели, образувани от лава, излагайки течната лава на въздуха, което я е охладило. Това според него е създало голяма маса от охлаждаща се лава, която е запушила процепите.
"Изследванията на повърхността на мястото на бомбардировките не дават доказателство, че бомбардирането е повишило вискозитета и ... спирането на потока през 1935 г. малко след това може да бъде считано за съвпадение", заключват разследващите.
Днес учените от HVO смятат, че бомбардирането на Джагър се е случило, когато потокът от лава вече е намалявал. Може би има случаи, в които такава диверсия да проработи, се съобщава в изследване от 2014 г., но усилията трябва да са грамадни и може само да се забави онова, което е неизбежно, когато природата реши да вземе своята посока.