Европейски и американски астрономи се натъкнаха в съзвездие Лъв на необичайно струпване на шест древни галактики, "пленени" от притеглянето на гигантска свръхмасивна черна дупка от зората на Вселената, предадоха Франс прес и ТАСС.
Сцената, наблюдавана от Южната европейска обсерватория, се е разиграла, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години, което представлява 10 процента от сегашната ѝ възраст (13, 8 милиарда години). Шестте галактики са били впримчени в космически нишки, наподобяващи паяжина, от огромна свръхмасивна черна дупка с размерите на един милиард слънца. Тя е била разположена в центъра на астрономическото струпване.
"Тези първични черни дупки, образувани от разпада на първите звезди, са едни от най-трудните за изследване астрономически обекти", коментира Марко Миньоли от Института по астрофизика в Болоня, един от главните автори на проучването.
"Отначало предполагахме, че черните дупки са били малки и че са трупали маса с времето. Но фактът, че ги откриваме на толкова ранен етап от формирането на Вселената говори за това, че те са еволюирали много по-бързо, отколкото предполагахме", коментира ученият.
Как е било възможно такова бързо нарастване?
Според проучването, огромната паяжина от нишки и галактиките, които се натрупват там, съдържат достатъчно газ, който да служи за "гориво", с което черната дупка се захранва. Като поглъща газа на нишките на главната галактика, тази която разполага с най-много от него и в чиито център е разположена черната дупка, тя бързо се превръща в космически гигант.
В зората на Вселената е имало много повече газ и много по-голяма плътност, в сравнение с настоящето, подчертават учените. Именно в тези свръхплътни области на галактическите нишки, където всичко е ставало по-бързо, е могло да се оформят подобни гигантски обекти. За сравнение, черната дупка в центъра на нашия Млечен път, е с размерите "само" на четири милиона слънца.