Президентът на Парагвай Федерико Франко обяви с указ натуралния подсладител без калории - растението стевия за "генетично наследство" на страната, предаде АФП.
От своя страна ЕФЕ припомня, че това не е случайно, защото от столетия растението се използва от жителите на страната.
По тази причина Федерико Франко с нарочния президентски указ отбелязва, че промотирането, научните изследвания, производството и търговията със "Stevia rebaudiana Bertoni", както е научното име на растението, е от национален интерес за Парагвай.
Съобщението за президентския указ бе направено от парагвайския министър на земеделието и животновъдството Енсо Кардосо при откриването на 6-я международен симпозиум за стевията.
Кардосо не пропусна да се похвали, че правителството ще инвестира 1,7 млн. евро в разширяване на площите с растението.
През 2011 г. износът на растението стевия се е увеличил с 27,3%, осигурявайки за хазната 545 000 евро, съобщиха от министерството на икономиката.
Подслаждащото въздействие на тези листа е между 200 и 300 пъти по-голям
от този на захарта, без никакви калории. Стевията има противовъзпалителен и антибактериален ефект и е силен антиоксидант.
Стевията е богата на стевиозиди, сладки гликозиди, които участват в обмяната на веществата, но без съдържание на инсулин. Те нормализират нивото на захарта в кръвта. Стевията съдържа също витамини (А, С, от групата В), минерали (калий, цинк, желязо, калций, магнезий, селен), аминокиселини, пектин, фибри и т.н.
Стевия съдейства за почистване на токсините и шлаките от организма. Тя подобрява и състоянието на сърдечносъдовата система.
Индустриално отглеждане на стевията бе разрешено
от Парагвай за САЩ, Япония, Китай, Австралия и ЕС, посочи Кардосо.
В ЕС използването на растението като подсладител е разрешено в 31 храни и напитки, след като е установено, че не носи риск за здравето. Растението има одобрение за използване и от Световната здравна организация, така и от Агенцията на ООН за прехраната – ФАО.
Листата от стевия, чието име идва от езика гуарани и значи сладка трева, се използват от парагвайските селяни като естествен подсладител вместо захарна тръстика. За за се извлекат от тях сладките им съставки, те се обработват с вода, подобно на чая.
Първи швейцарският ботаник Моазе Бертони (1857 – 1929 г.) описва и квалифицира растението стевия. Неговият труд е продължен от парагвайския химик Овидио Ребауди, който открива механизма за преработка на стевията и допустимите дози за нейното използване.