Всяка биография започва с дата и място на раждане. Тази информация е важна част от онова, което ни определя. Нуждаем се от нея, за да създадем пълнокръвен образ на значимите личности, живели и загинали дълго преди нас.
Васил Иванов Кунчев е най-безспорната фигура в българската история. Познаватели и невежи, честни до глупост хора или престъпници, родолюбци и продажници, всички произнасяме името на Левски с благоговение. Чрез гените си усещаме повече, отколкото знаем от учебниците, че у този мъж има нещо не просто необикновено, а недостижимо. Разделени по правило по всяка важна за обществото ни тема, единствено делото на Левски никой не е посмял да принизи и омаловажи.
Апостолът е и най-митологизираната фигура у нас. Обесен заради каузата си, млад, красив и смел, в народната историческа памет той е с ранг като на божество. За подобен герой и копче от балтона му би представлявало интерес, а какво остава за рождената му дата.
Спекулации относно рождената дата на Апостола
Датата 18 юли 1837 г. се е наложила в българската историография от десетилетия като рождена дата на най-изтъкнатия деец на освободителното дело по българските земи през XIX век. Въпреки че повечето учени правят уговорката, че не разполагат с нито един автентичен документ по въпроса, косвените данни изглежда са достатъчно за първите биографи на Васил Левски. Така на базата на спомени на роднини още Георги Кирков, Захари Стоянов и Стоян Заимов приемат и налагат 1837 за годината, в която се е родил Апостола.
Още три са възможните години на раждане на Васил Иванов Кунчев, които имат своите застъпници сред учените. Това са:
1840 г., за която съвсем скоро бяха открити най-солидните документални източници; 1843 г. заради информация от любимия на Иван Вазов в. „Съветник“ (1863 – 1870); 1846 г., за която се прави несигурен извод от протоколи на разпити, включително на самия Васил Левски.Дали големият българин се ражда в годината на създаване на телеграфа (1837 г.)? Може би изчаква до избухването на анархистите с памфлета на Прудон (1840 г.). Идва ли Апостолът на бял свят с първата българска географска карта (1843 г.) или с въртящата се преса (1846 г.)? Всеки опит за формулиране на факт от живота му е вълнуващо пътешествие във времето.
При определяне времето на раждане на много от възрожденските личности учените се сблъскват с някои проблеми. Неграмотността и незаинтересоваността на голяма част от българите тогава води до това, че самите хора често не знаели кога точно са родени. Не са редки случаите, в които да са закръглявали числата при съобщаване на възрастта. Това означава, че с голяма условност трябва да се приемат данните от спомени на съвременници и роднини, които по незнание може да са посочили неточности.
По всичко изглежда, че такъв е случаят с добилата най-широка популярност дата на раждане на Левски – 1837 г. Дори у ранните му биографии, които налагат датата, се срещат някои противоречия. На 7 декември 1858 г. Васил Иванов Кунчев се замонашва. По това време трябва да е бил 21-годишен, а самият Захари Стоянов, който приема 1837 г. за рожденна пише, че при замонашването си Левски е 18 или 19-годишен. Стоян Заимов пък отбелязва, че 7 години след 1837 г. малкият Васил бил едва 4-годишен. Всичко това поставя под сериозно съмнение достоверността на 1837 като рождената година на Апостола.
Художникът антиквар Александър Алексиев и историкът и юрист Георги Туртуриков, независимо един от друг, обявяват като резултат от проучванията си за раждането на Дякона 1846 г. Те се позовават основно на показанията на Левски, които той дава пред Комисията на Али Саиб паша през 1873 г. В тях той заявява, че е на възраст 26-27 години. В полза на това твърдение са писмата до Любен Каравелов и Димитър Общи, родени 1834-1835 г., в които Левски ползва обръщението „бай“ – знак за съществена разлика в годините им. Друг аргумент е издаването на един паспорт през 1972 г., който Каравелов урежда за мъж с описание, отговарящо на това на Дякона. В документа пише, че този човек е на 26 г.
Пловдивският историк Видин Сукарев обаче прави по-критичен анализ на хипотезата за 1846 г. Той обръща внимание както на кореспонденцията на Левски, така и на употребата на обръщението „бай“, което по-често било израз на почит и уважение. Телеграмата на Каравелов остава с анонимен ползвател на въпросния паспорт и отъждествяването му с Васил Левски остава в сферата на предположенията. Сукарев привежда аргументи, според които е твърде вероятно Левски да е роден 3 години по-рано, а именно през 1843 г. Отправна точка в това изследване са годините на замонашване и размонашване на Дякона, които се приемат за достоверни. Апостолът се размонашва през 1864 г. – скандално за времето си действие, което получава публичност. Случаят стига до пресата чрез споменатия вече в. „Съветник“, редактиран от Т. Бурмов. Според автора размонашеният е покалугерен 15-годишен. Това е станало през 1858 г. и ако тогава Васил Иванов Кунчев е на 15 г., то действително трябва да е роден през 1843 г. Според Сукарев в подкрепа на тази теза са сведенията от дякон Генадий (Иван Стоянов Ихтимански, с когото през 1862 г. Левски бяга от Карлово и заминава за Сърбия, за да постъпи в легията на Раковски), който добре познава Левски.
Събрани документи
Най-голяма тежест изглежда имат документите, които успяват да проучат проф. Пламен Митев и д-р Григор Бойков. Тяхното изследване върху неизползвани до момента османски регистри е публикувано в сп. „История“ миналата година. Става дума освен за известните данъчни, така и за много по-слабо познатите регистри на населението и проверочни регистри по места. Те имали за цел да съберат и представят на властта актуална информация за мъжкото население във връзка с военната повинност. Именно в тези документи семейството на Левски фигурира от 1833 г., като са споменати баща му, чичо му и братовчед му.
Следващото своеобразно преброяване е от 1839-1840 г. В него Левски отново не е споменат. Причините може да са две – или не е бил роден, или няма навършени 2 г. Само година по-късно османските власти правят актуализация на списъците с мъжкото население в Карловско, но информация за Апостола отново липсва. През 1844 г. се съставя поредния регистър на мъжкото население в града. В дома на Въло и Иван Кунчеви са настъпили промени. Сред тях е появата на Васил, който към 1844 г. е записан като 4-годишен. Присъствието на Дякона в тази регистрация е първото документално свидетелство за живота му и утвърждава с най-голяма сила годината 1840 за рождена на Апостола.
Домашни, макар и косвени извори, подкрепят тази теза. Такива са мемоарите на революционери като Панайот Хитов, Васил Стоянов, Христо Иванов – Големия. Арестуваният в Къкринското ханче заедно с Левски Никола Цветков разказва, че при първия разпит през 1872 г. Левски заявява, че е 32-годишен. Това също потвърждава, че е роден през 1840 г. От същите документални източници става ясно, че бащата на Дякона - Иван Кунчев е починал на 25 юли 1850 г.
Заключение
Приключението назад във времето засега свършва дотук. А може би е само началото към прецизиране на парченце от свидната ни история, която ни се налага да сглобяваме от чужди сведения. Преди 2 г. търновската историчка Анелия Маркова, използвайки соларен каталог на НАСА успя да докаже, че въстанието на Асен и Петър се е състояло през 1186 г., а не през 1185 г., както се смяташе.
Кога със сигурност е роден Васил Левски? На кого да вярваме повече – на документите, на спомените, на роднините? А може би скоро на някого ще хрумне оригинален подход и модерните технологии ще ни дадат ключове към загадките на времето и на един необикновен живот.