Кой предава Васил Левски?

Още един мит за Апостола на свободата бе развенчан в последните години.

Призори на 27 декември 1872 г., в ханчето в село Къкрина, Левски, заедно с Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца, са арестувани от специално изпратена група заптиета.

През годините моментът на залавянето на Апостола е обрасъл с митове и за голяма част от българите Васил Левски попада в ръцете на заптиетата, защото при прескачане на плета на ханчето се оплита и не успява да избяга. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември същата година от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание, Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

На 24 декември 1872 г. Левски, преоблечен като турчин, пристига в Ловеч, където отсяда в къщите на Никола Сирков и Величка Хашнова. След това взема архива, който зашива в самара на коня си и на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Търново. По пътя срещат турски конен патрул. Старшият Али чауш се усъмнява в обясненията на Левски, но оставя двамата да продължат пътя си. При завръщането си в Ловеч долага в конака за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на двете подозрителни лица.

На 27 декември 1872 г. рано сутринта 15 заптиета, начело с Юсеин Бошнак чауш, обграждат ханчето в село Къкрина, което е държано под наем от Христо Цонев – Латинеца. Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало през деня. Затова Левски, въпреки че има тескере (паспорт) на името на ловчанлията Добри Койнов, решава да излезе незабелязано през вратника на яхъра, но там също има засада. При бягството се закача на плета и заптиетата успяват да го повалят на земята. Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, но сам е улучен от куршум, който го засяга зад лявото му ухо. Притеклите се на помощ заптиета успяват да го уловят и вържат, обобщава kmeta.bg.

Левски е откаран от турците в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. Отведен е под полицейска охрана в София , където е предаден на съд. По пътя от Търново до София се е надявал до последно , че ще бъде освободен от своите съмишленици, но това така и не се случва.

До ден днешен се спори за името на предателя, дали е Поп Кръстю (съучредител на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Според други проучвания, предателство спрямо Левски никога не е имало, а всичко е било плод на чиста случайност.

Една от последните версии е, че истинският предател на Васил Левски не е поп Кръстьо, а тетевенският учител Иван Фурнаджиев, който отива доброволно пред турската комисия и дава подробна портретна характеристика на Апостола - описва мустаците му, леко издадения преден зъб.

Това твърди Иван Лалев, историк, музеен специалист, директор на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 г. Книгата му „Васил Левски - отвъд митовете, легендите и заблудите”, базирана на документи, е опит да се установи историческата истина за живота и гибелта на Апостола. „Донасям, възнаградете ме!”, казва Фурнаджиев - има го в документ.

Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира.