Когато Луната премине пред Слънцето по време на слънчево затъмнение, спиращото дъха зрелище сякаш променя света ни за миг.
Въздействието върху нашата планета обаче е много по-дълбоко от няколко мига тъмнина през светлата част на денонощието. Придружава го и един изненадващ ефект. Облаците се разсейват, и то бързо – от момента, в който само 15 процента от Слънцето е закрито от Луната, пише ScienceAlert.
Очевидно е, че това не се отнася за всички видове облаци - в противен случай никога нямаше да чуем оплаквания, че затъмненията се развалят от облачно време.
Екип, ръководен от Виктор Трейс от Кралския метеорологичен институт на Нидерландия и Технологичния университет в Делфт, установи, че по-специално плитките купести облаци над сушата се разсейват доста бързо. Това откритие, според Трес, има значение за бъдещи опити за климатично инженерство.
"Ако в бъдеще затъмняваме Слънцето с технологични решения, това може да се отрази на облаците," обяснява той. "По-малко облаци биха могли отчасти да се противопоставят на планирания ефект на климатичното инженерство, тъй като облаците отразяват слънчевата светлина и по този начин всъщност помагат за охлаждането на Земята."
От нашата гледна точка тук, на повърхността на Земята, да разберем как се държат облаците по време на затъмнението не е лесно.
Но, Трейс казва, че това е важно: едно от решенията, предложени за смекчаване на изменението на климата, е да се блокира достигането на част от слънчевите лъчи до долните слоеве на земната атмосфера. Макар че моделирането показва, че това би могло ефективно да понижи температурите, не знаем какви други ефекти може да има.
Тъй като облачните слоеве могат да бъдат доста сложни, а конфигурациите на облаците са в постоянно движение, броенето на облаците от Земята не е реален метод за определяне на това как слънчевото затъмнение влияе на облаците.
Друг вариант е те да се изследват отгоре с помощта на сателити, но досега те не са вземали предвид сянката на Луната по време на затъмнението при изчисленията на отражателната способност на облаците, което е довело до изкривяване на измерванията на облачната покривка и дебелина.
Трейс и колегите му измислиха начин да коригират лунната сянка, като вземат предвид частта от Слънцето, която се закрива във всеки един момент, от всяко място на земната повърхност.
"До момента по-голямата част от слънчевото затъмнение се състои от частично затъмнение, при което навън все още има достатъчно светлина," казва Трейс. "При това частично затъмнение сателитите получават достатъчно отразена слънчева светлина, след корекция за затъмнението, за да измерят надеждно облаците."
Изследователите прилагат методите си към данни, събрани по време на три предишни слънчеви затъмнения над Африка между 2005 и 2016 г. За тяхна изненада купестите облаци започват да изчезват в големи количества, когато се закриват само 15 процента от Слънцето, и изчезват до края на затъмнението.
Не е ясно защо точно това се случва, затова екипът провежда симулации с помощта на софтуер за моделиране на облаци, наречен DALES. Тези симулации показаха, че когато слънчевата светлина е блокирана, повърхността се охлажда, което намалява възходящите потоци от топъл въздух от повърхността. Топлите възходящи потоци играят важна роля при образуването на купести облаци; те носят водна пара, която се кондензира в капки, докато се издига на по-хладна височина, образувайки облаци.
Така че, когато земята се охлади и тези въздушни потоци престанат, купестите облаци не могат да се поддържат, а се появяват отново едва когато Слънцето отново се появи и започне да затопля земята. Този ефект се проявява само над сушата, тъй като океанът не се охлажда достатъчно бързо, за да се прояви ефектът.
Купестите облаци сами по себе си не са дъждовни облаци, но могат да се трансформират в дъждовни облаци. Откритието на екипа предполага, че климатичното геоинженерство, което включва блокиране на слънчевата светлина, може да има доста вреден ефект върху метеорологичните модели.
Тъй като това е нещо като обратното на това, което учените искат да се случи, феноменът заслужава по-нататъшно изследване, казват изследователите.
Изследването е публикувано в списание Communications Earth & Environment.