В началото на 20-ти век, когато картите на света все още криеха бели петна, една експедиция се откроява сред всички останали по своята смелост, трагедия и история за невероятно оцеляване. Това е Антарктическата експедиция на сър Ърнест Хенри Шакълтън от 1914 до 1917 година, по-известна като "Имперска трансантарктическа експедиция". Събитието, което поставя човешката издръжливост и лидерство на изпитание в едни от най-суровите условия на планетата, остава в историята и вдъхновява не едно произведение на изкуството - книги, филми и разкази са посветени на куриозния случай.
Отплаването на "Ендюърънс"
Експедицията започва с големи надежди през август 1914 година, когато корабът "Ендюърънс" отплава от Англия към Антарктида с цел преминаване през континента от море до море, през Южния полюс. Въпреки предупрежденията за опасни ледени условия, Шакълтън и неговият екипаж от 28 души са пълни с оптимизъм. Те не подозират, че предстои едно от най-големите изпитания в историята на човешкото изследване.
Замръзнали в ледовете
Само няколко месеца след началото на експедицията, "Ендюърънс" е обхванат от ледовете на море Уедъл. В продължение на месеци наред, корабът е затиснат и разрушаван от пробиването на ледовете, което принуждава екипажа да напусне борда и да се установи в лагер на ледената повърхност. Следва дълъг период на оцеляване при екстремни условия, докато екипажът и техните 50 кучета чакат ледовете да се разтопят.
Оцеляването на леда
В продължение на месеци, екипажът се бори за оцеляване на леда, като се изхранва с лов на морски тюлени, пингвини и риба. Шакълтън показва изключителни лидерски умения, поддържайки издръжливостта и настроението на своя екипаж в тези тежки моменти. Той организира ежедневни задачи и събрания, за да запази духа и дисциплината на екипажа. Когато през януари 1916 г. леденият блок, на който лагеруват изследователите, започва да се топи, те решават да изминат 185 км. в спасителните лодки до остров Елефант.
Отчаяното пътуване до Южна Джорджия
С намаляването на провизиите и наближаването на антарктическата зима, няколко месеца по-късно Шакълтън взема смело решение. Той и петима други членове на екипажа тръгват на едно от най-отчаяните пътувания в историята на мореплаването, прекосявайки 1400 километра от ледените води на Антарктика до остров Южна Джорджия в малки спасителен лодки.
След 16 дни на екстремно пътуване, през което се сблъскват с гигантски вълни, морски бури и студ, Шакълтън и неговият отряд достигат Южна Джорджия. Те трябва да преминат през непроходимата планинска верига на острова, за да достигнат до брега, където се намира английска китобойна база. След още едно изпитание на духа и тялото, траещо десети дни, Шакълтън успява да осигури спасение за останалия си екипаж, който все още чака на остров Елефант.
Спасени са 22 души и всички кучета, придружаващи изследователите. Цялата спасителна мисия отнема четири месеца, по време на които екипажът е спасяван на групички. За да се подслонят от суровите зимни месеци на Антарктида бедстващите мъже преобръщат две лодки и се хранят с тюленово месо, докато дойде спасението.
Наследството на Шакълтън
Ърнест Шекълтън умира на остров Южна Джорджия от архипелага на Шетландските острови. На неговото име днес са кръстени британска антарктическа станция, планински хребет и шелфов ледник в Антарктида. Малцина всъщност знаят, че именно Шакълтън е създателят на обувки за полярни условия, приличащи на съвременни апрески (après ski), които често се наричат “шекълтъни” или “moon boots”.
Въпреки че експедицията на Шакълтън не успява в своето първоначално намерение да прекоси Антарктика, тя остава в историята като един от най-великите примери за човешка смелост, издръжливост и лидерство. Борбата за живот на тези хора продължава близо две години. Историята на "Ендюърънс" и неговия екипаж продължава да вдъхновява и днес, като символ на надеждата и вярата в човешкия дух да преодолява невероятни предизвикателства.