Възрастта може и да е просто число, но за едно растение в Юта, известно с обич като Пандо, тя може да е цифра, която превъзхожда всички останали живи същества.
Секвенирайки стотици проби от материал, събран от обширната мрежа на трепетликата (Populus tremuloides), екип от учени в САЩ е изчислил, че дървото с площ 106 акра (43 хектара) може да е започнало като самотен разсад много преди края на последния ледников период, преди около 34 000 години. Невероятно, но по-малко консервативни оценки потвърждават, че е възможно дървото да е поникнало дори десетки хиляди години преди това.
Въпреки че изследването все още не е рецензирано, заключенията му помагат да се ограничат спекулациите за това колко дълго този единствен клониран организъм е стоял на място, които варират в широки граници от няколко хиляди до повече от един милион години.
Пандо се простира на площ от 106 акра, 103 от които се виждат отгоре. Пандо вече привлича вниманието на биолозите заради впечатляващите си размери, считани от някои за най-големия организъм на планетата.
Въпреки че изглежда като 47 000 отделни дървета, издигащи се над почвата, всички те споделят едно и също генетично наследство и една мрежа от взаимосвързани корени, което на практика ги прави чипове от един и същи блок.
Рекордьорът по възраст на единично дърво е неназован бял бор в Белите планини в Калифорния, за който се смята, че е на малко повече от 5000 години.
И все пак клонирани организми като Пандо - име, което се превежда като „разпространявам“ - играят по различни правила. Неговият геном от хромозомни тройки не се смесва лесно с други в рамките на вида му, което ограничава размножаването на растението до асексуални клонове, които остават свързани, докато си проправят път през околната среда.
Независимо дали смятаме пълзящите популации от почти идентични клетки за един индивид или за армия от близкородствени единици, клоновите организми имат умението да се задържат на едно място, където техните сексуално възпроизвеждащи се братовчеди лесно увяхват. Асексуалното размножаване например е позволило на някои видове гъби да оцелеят в продължение на векове на едно място като единна постоянна маса.
За Пандо вече има подозрения, че е изключително стар. За да определи по-точно действителната му възраст, изследователският екип събра около 500 парчета корени, листа и кора от неговите дървета, както и образци от други, несвързани с него осинови дървета, и секвенира тяхната ДНК.
Прилагайки аналитични техники за откриване на промени, възникнали с течение на времето, изследователите идентифицират 4000 генетични вариации в различните проби. Моделите на мутациите разказват интригуваща история, която според техните модели датира от 16 000 до 80 000 години.
„Може да се очаква, че дърветата, които са близки в пространствено отношение, са по-близки и в генетично отношение“, казва генетикът от Чикагския университет Розен Пино пред Хелена Кудиабор в Nature. „Но ние не откриваме точно това. Открихме пространствен сигнал, но той е много по-слаб от това, което очаквахме“.
По-нататъшни изследвания на причините, поради които историята на мутациите му се е разпространила по този начин, и на това как Пандо защитава генома си, за да избегне натрупването на по-малко полезни гени, биха могли да ни подскажат защо растението и други като него живеят до такава зряла възраст.
Предвид опасенията, че дните на Пандо може да са преброени, е изключително важно да научим колкото се може повече за способността на растението да се справя с всичко, което хората и природата могат да му поднесат.
Подобни изследвания на други клониращи се организми могат дори да изместят трепетлика от нейното място като растение с дълъг живот. В близост до испанския остров Форментера има участък от морска трева Posidonia oceanica, за който някои предполагат, че може да е на повече от 200 000 години.
Можем само да се надяваме, че Пандо ще се задържи наоколо, за да достигне такова число.
Това изследване е достъпно на сървъра за предварителни публикации bioRxiv.