Владислав Панев пред ФАКТИ: Очевидно Спецов е сложен в „Лукойл“ да контролира парите, така че да не стигат до Русия

"Лукойл“ е най-голямата рафинерия в България и ключов играч на енергийния пазар в страната и региона. В последните месеци рафинерията се оказа в центъра на вниманието поради геополитическата ситуация, санкциите срещу Русия и необходимостта от гарантиране на непрекъсваемостта на производството на горива за българските граждани и фирми. Назначението на особен управител и въпросите за дерогацията, продажбата на активи и контрола върху паричните потоци поставят рафинерията в сложна и критична позиция, която има потенциал да се отрази не само върху енергийния сектор в България, но и върху целия регион. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори икономистът Владислав Панев, инициатор на клуб „Ускорение“.

- Господин Панев, ще спасим ли „Лукойл“?
- Рафинерията по принцип е модернизирана последните години. Ако имате предвид дали непрекъсваемият режим на работа ще продължи следващите месеци – вероятно да. Дерогацията като че ли го гарантира, но технологичният процес в една рафинерия не е като в една зарзаватчийница, нали? Нещата са доста по-сложни.

- Затова зададох такъв по-общ въпрос – ще го спасим ли? Защото сме изправени в много сериозна ситуация, в която трябва да се вземат много конкретни и ясни мерки? Изборът на Спецов такъв ли е?
- Да, сериозни мерки трябват. Изборът на Спецов – ще видим след няколко месеца какъв е. Очевидно Спецов е сложен в „Лукойл“ с цел да контролира паричните потоци, така че да не достигат до Руската федерация и да помагат на войната на Русия срещу Украйна, каквато всъщност е целта на санкциите. Така че Спецов би трябвало да е гарант за това. Другата посока, в която той трябва да е гарант, е това работата на „Лукойл“ да продължи? Така че и българските граждани, и фирми да бъдат обезпечени с горива, но и износът на „Лукойл“ за региона да продължава. Тъй като това не е много лесна работа и ще изисква сработка и с досегашния мениджърски екип. Негативното отношение на мениджърския екип към особения управител би означавало торпилиране на работния режим?

- Самият екип, който го управлява в момента – български ли е, руски ли е, швейцарски ли е, както е фирмата, която го държи?
- Предполагам е смесен. Вероятно има както руски мениджъри, дали са с швейцарско или друго гражданство, няма значение. Така и български специалисти. Този екип вероятно ще продължи работа, поне такива са индикациите засега.

- А изненада ли ви самото назначение на Спецов? Как го приехте – изненадващо ли е?
- То е изненадващо донякъде, тъй като се спрягаха други имена. Все пак ние не можем да вярваме на спекулациите преди да е взето решение. В крайна сметка е логично, доколкото неговата работа ще бъде именно такава – да контролира паричните потоци и дали достигат до Русия.

- Дерогация получихме сега, но ще бъде ли достатъчна като време, за да се организира всичко? Руската компания иска да продава активите на „Лукойл“…
- Еми, дали ще е достатъчна като време – това зависи от няколко фактора. Едното е колко време ще продължи войната, защото се надяваме да е кратко, но нямаме никакви гаранции за това. Второто е кога и дали „Лукойл“ ще успее да продаде задграничните си активи на други компании. Има достатъчно медийни спекулации, включително че са започнали разговори с нови купувачи след провала на сделката с „Гънвор“, заради негативното отношение на американците. Не искам да спекулираме с имена – кой точно е най-добрият кандидат или най-възможният. Вероятно това е сделка на високо равнище, включително между Путин и Тръмп, по отношение на задграничните активи на „Лукойл“. И купувачът, ако има такъв, ще бъде компания, която се ползва с доверието и на двете страни. Ако няма сделка след 6 месеца, вече идва ролята и на българската държава донякъде. Вероятно затова и бяха приети тези законови поправки в Закона за енергетиката за 36 секунди – държавата да има опции за натиск върху „Лукойл“, така че особенният управител включително да може да продава активи. Това е доста нежелан сценарий и би могъл да ни коства милиарди под формата на компенсации и евентуално дела. Но както от „Лукойл“ пуснаха съобщение, ще следят внимателно действията на особения управител и ще го държат отговорен за действията въобще на дружеството.

- Ако дружеството претърпи вреди, но можем ли и дали ще разберем защо „Лукойл“ работи на загуба толкова много години, ако се върнем години назада?
- Според мен това е друг ефект от назначението на Спецов – доколкото вече, като има човек отвътре, може да се проследят взаимоотношенията и трансферните ценообразувания между отделните компании от конгломерата, включително тези четири, на които Спецов става особен управител, но и сделките им с чуждестранни контрагенти, включително с майката „Лукойл“. Включително дали наистина е купуван руски или неруски петрол през последните месеци, откакто дерогацията приключи. И евентуално, ако е имало нарушение на данъчното законодателство, е напълно възможно да бъдат наложени глоби на „Лукойл“. Това не го изключвам като сценарий, макар и краен. Тези глоби биха могли да подпомогнат и да подтикнат руската компания да продаде рафинерията.

- По принцип как работи една рафинерия на загуба?
- Рафинерия може да работи на загуба. Има и други такива случаи в света. Ако маржовете между покупната цена на петрола и продажната цена на горивата вследствие на пазарна конкуренция са изтънели…

- Все пак говорим за монополист в България?
- Дружеството е монополист, ако поддържа ниски цени. Ако завиши цените с 10–20 или повече стотинки – вероятно ще се появи конкуренция. България не е единственият пазар за рафинерията ли. Рафинерията продава и в чужбина. Ако не беше конкурентна, нямаше да продава.

- „Лукойл“ е ключово предприятие за Балканите по принцип…
- Това е най-голямото предприятие в България, със сигурност може би и не само в България.

- Много от съседните нам страни зависят от горива от „Лукойл“…
- Да, още повече в контекста, че дерогацията за сръбската рафинерия в Панчево изтича. И там не се очаква подновяване. Виждаме, че цените на горивата в Сърбия как растат – бензинът е 3,40 лева, което е левче повече, отколкото в България. Така че очевидно, ако „Лукойл“ не успее да работи, кризата ще се разпростре в целите Балкани, не само в България.

- Държавата прави ли правилните стъпки у нас. Движим се в правилната посока, защото получихме одобрение от Великобритания и САЩ и тази отсрочка?
- Това са стъпки, които няма как да не предприемем – така че не може да се каже, че са неправилни.Всеки, който поиска, получава първоначална дерогация от ЕС. Виждаме, че и Унгария получи такава. Другият въпрос е дали ще използваме правилно времето на дерогацията. Дали, ако международната ситуация не се развие добре, или пък „Лукойл“ не избере купувач за задграничните активи, който е удобен за САЩ – държавата може ли правилно да изиграе своите козове. Законът дава възможности, но карие и рискове. Промяната в закона дава възможности на държавата и особения управител да продава активи, но крие високи рискове – съдебни дела срещу България. Има я възможността особеният управител да продаде неизгодно активи, включително на свързани български лица. Аз не вярвам рафинерията да бъде продадена на български инвеститор, но що се отнася до бензиностанции или част от петролните бази – това въобще не го изключвам като сценарий за допълнителното овладяване на държавата в България.
- В момента бюджетът е основната тема. От управляващите чуваме, че това е единственият възможен бюджет. Как гледате вие на това?
- Това е единственият възможен бюджет в рамките на коалицията „орел–рак–щука“. Социалистическата партия гледа да се докаже пред избирателите, харчейки маса пари. Друга партия говори как е за хората и също харчи пари. Това за тях може да е единственият бюджет, но не най-добрият. Бюджетът е крайно ляв и свръхголям с разходи от 46%. Приходи, които не покриват дефицит дори от 3%, защото приходите от ДДС са надценени.

- Както и тази година са?
- Част от капиталовите разходи ще се правят чрез Банката за развитие и енергийния холдинг, а така отиваме на дефицит от 20 млрд. лв., колкото ще бъдат теглените кредити, и отиваме на реален дефицит 8–9%. Така България рано или късно ще се озове в дългова криза или ще трябва да повиши данъците. Харчим чужди пари, които после ще трябва да връщаме.

- Явно ни се ослади това в последните няколко бюджета да харчим повече и да теглим дългове…
- Проблемът започна от пандемията и не е тайна. Като депутат бях най-консервативният гласуващ за бюджета. И тогавашните бюджети не бяха за пример. За компенсации, за електроенергия и субсидии гласувах против. Сега е трудно да върнем бюджета на нормална основа. Догодина започват по-големи военни разходи, които ще бъдат отразени в бюджет 2026.