Димитър МАНОЛОВ, wow-media.bg
В драматичните дни на бюджети и протести, обхванали почти цяла България, все по-настойчиво се задава въпросът – а след тях какво? Би трябвало да се изчака резултата от протестите, за да се отговори на този въпрос, но той като че ли е предопределен от масовостта и мотивацията – оставката е неизбежна!
И оттук започват предположенията, внушенията и интерпретациите, базирани на интересите и предпочитанията на изразяващите ги в идеологически и геополитически план.
Във всички тях се признава, че Президентът Румен Радев ще е основна фигура във възстановяването на България след властвалата, повече от десетилетие, с беззаконие и поквара клика Пеевски – Борисов. И както е редно…, атаките и обвиненията полетяха към него от класическо кресчендо до неконтролируема бабешка истерия от мастити политолози и университетски преподаватели.
В какво ли не е обвиняван Президента Радев – човек на Кремъл, русофил, враг на Европа и т.н. и т.н.
И защо?
Защото си позволи да каже фактическата истина за Крим към онзи момент, а и днес, и защото непоколебимо отстояваше разбирането си, че войната в Украйна няма военно решение. В тази посока бе обект на безкрайно много атаки през годините, но основния съдник и стожер на истината е ВРЕМЕТО, а то безспорно валидира позицията на Президента Румен Радев.
В петък, 5.12.2025г., Белият дом публикува Стратегията за национална сигурност на САЩ, в която основните постулати за Европа и войната в Украйна се препокриват с тези на Президента Радев.
Какви бяха основните аргументи на Президента на България:
1. Войната в Украйна няма военно решение;
2. Ескалацията само задълбочава хуманитарната и военната криза;
3. Поставянето на акцент върху военни доставки удължава конфликта без реална перспектива за победа;
4. България не трябва да бъде въвличана нито чрез войски, нито чрез активна военна подкрепа;
5. Единствено дипломатически преговори, подкрепени от международната общност могат да доведат до устойчив мир.
Според президента Радев, най-големия риск пред Европа е разширяването на конфликта. За България приоритет остават сигурността, мирът и политическата стабилност.
През 2022 г. позицията на Президента Радев беше критикувана, подигравана и често представяна като „неудобна“. Политическият климат тогава не беше благосклонен към трезви оценки. Радев беше обвиняван в дефетизъм, в „проруски уклон“, в това, че „не пее в хора“. Но с времето именно неговата позиция започна да се доближава най-много до линията, която днес доминира в аналитичните центрове в Европа и САЩ: войната не може да бъде спечелена на бойното поле.
И това категорично беше потвърдено в публикуваната в петък нова Стратегия за национална сигурност на САЩ, които преминават от еуфорията на световен хегемон при Байдън към геополитическата трезвост при Доналд Тръмп.
В тази Стратегия новата геополическа рамка беше формулирана без емоции:
• САЩ няма да участват в конфликт без перспектива;
• Украйна няма да си върне всички територии чрез сила;
• Европа трябва да поеме тежестта, защото войната е „европейска криза“, не американска.
Новата Стратегия за национална сигурност на САЩ (2025) подчертава три приоритета:
1. Китай — абсолютен стратегически фокус;
2. Европа — да се стабилизира сама, без американски финансови чудеса;
3. Украйна — конфликт, който трябва да приключи възможно най-скоро.
Това е американския еквивалент на тезата на Румен Радев. Реализмът побеждава реториката. За всички вече е ясно, че позицията на президента Радев издържа проверката на времето. И най-вече тезата му, че „войната няма военно решение“, маргинализирана в началото от домораслите наши евроатлантици, е дипломатическа основа на разговорите, водени от САЩ, Русия, а вече и в Европа.
От самото начало Радев отстояваше позицията, че стратегията на Европа да наложи на Русия мир от позицията на силата е в разрез с реалността и ще доведе до още повече жертви, разрушения и загубени територии.
Времето потвърди тази позиция.
Румен Радев се доказа като държавник, който отказа да си затвори очите, когато всички предпочитаха конформизма пред истината, закодирана в исторически обусловената логика.
И в контекста на днешната криза в България, все повече и повече се налага разбирането, че на държавата ни е нужен държавник. Държавник, който отстоява принципите си и разбиранията си за доброто на държавата. Който не е зависим от меркантилност, конюнктура и санкции, който не е раболепен и сервилен при прикриването на комплексите си на международната сцена, който стоически понася несправедливите удари за вменявани му проблеми, и търпеливо изчаква ВРЕМЕТО да покаже истината. „Времето е в нас и ние сме във времето“.
Държавникът Радев е нужен на България!