"Оказа се, че когато няма воля да се вземат колективни мерки, то всъщност въздържанието от допълнителни грешки също може да подаде позитивно решение и тук може би трябва да отчетем, че коригираният проектобюджет, който правителството внесе, беше по-лош от неговата чернова чисто във фискален план, защото той предвиждаше отново огромен дефицит, отново огромен скрит дефицит от дълг, който се тегли очевидно много по-голям, отколкото самият дефицит се нуждае от финансиране". Това каза пред БНР Стефан Антонов, финансов журналист с богат опит в областта на публичните финанси и банковия сектор:
"Това, което се случи между приемането на първия и втория бюджет, освен протестите, бяха недоволството на синдикатите и работодателите, но те отдавна не работят като страни, които искат да бъдат част от решението, а действат като страни, които създават проблема, тоест те си получиха тяхното. Едните искаха да не се вдигат осигуровките, което увеличава дефицита. Другите искаха разходите за доходи да се разпределят малко между всички - вместо в няколко подсектора, което означаваше вместо привилегировани подкасти, да има прахосничество за всички, но в крайна сметка и двете страни не предложиха нищо на макро ниво финансовият план да се подобри".
"Смятам, че нещата много отдавна са се пренесли отвъд нивото на чистата фискалистика и на тях трябва да се гледа в чисто човешки план от гледна точка на нормалността", добави в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" финансовият журналист:
"Търси се вторият Жан Виденов. Търси се в момента някой, който ще обере пешкира за последните пет години прахосничество и безхаберие. Следващият финансов министър и следващият премиер ще имат толкова горещи и толкова много картофи, че нямам как да не влязат в историята като печални образи на хора, които са направили много непопулярни мерки".