31.12.2025 от Иво Инджев
Има някои тихи белези за нашата еволюция в правилна посока. Не е чак революция, но ги има.
Говоря за необичайната тишина, която ми звучи като знак, че се отдалечаваме от диващината да превръщаме празнуването на коледните празници и Новата година в реплика не нещо, което ми е познато от 4 годишния ми живот между гърмежи в Бейрут.
Живял съм и в Младост 4 в София. Беше направо война. Стреляше се навръх Нова година не само с пистолети, но и с автоматично оръжие от балкони и прозорци. Съседи обясняваха това с гъстотата на униформени на глава от местното население, но и цивилните си ги биваше в допринасянето за канонадата.
Върнах се да живея от покрайнините в центъра, където съм роден и израстнал, но надеждата ми за промяна в това отношение бързо се стопи. Гърмежите и тук огласяваха състезанието между желаещите да блеснат и да надгърмят околните.
Ако забелязвате, в момента пиша в минало време. Не си спомням толкова “тиха нощ”, не само по Коледа, но особено в навечерието на Новата година. Нито една бомбичка не гръмна, а пиша вече в късния следобед на 31-ви декември ( 2025 г.).
Не смея да предположа, че смяната на върха в Столичната община е причината за това. Няма как някой да накара ВСИЧКИ да спрат си показват шумните рога. Остава предположението, че има някакво вразумяване, поне дотам, докъдето ми стига слухът. Не е малко, като знам какво беше…
И с пешеходните пътеки стана нещо подобно. Бавно, но постепенно шофьорите свикнаха да намаляват и да спират. Не стана изведнъж, нито пък положението е идеално-все още стават трагични инциденти с пешеходци по вина на седящи зад волана индивиди.
Ами с цигарите как се случи? Пак по същата схема. Самият властелин на държавата си смени няколко пъти мнението дали да забранява пушенето в ресторанти и публични сгради, докато накрая благоволи, че няма мърдане ( въпреки натиска на лобито на близките до манталитета му кръчмари). Реши, че все пак етикетът на партията му задължава да покаже нещо като “европейско развитие”.
И въпреки това много пушачи демонстрираха отровното си гражданско неподчинение, вършейки съзнателно нарушение. Днес вече това е по-скоро изключение…
Тази тенденция поражда оптимизъм. Умерен е, но почива на положителния опит. Току -виж сме отказали да слугуваме и на други традиции, наследени от съветското ни минало. Въпросът е не само да спестим гърмежите и така да опазим душевния комфорт на домашните ни любимци. Себе си трябва да пощадим от убеждението, че сме някакво племе, което не се поддава на “европеизация”.
Размечтах се, покрай тази стихнала заря. Дано не е “зря” (напразно на руски).