Сюндюз Акан, майка на три деца, е работила до октомври в шивашката фабрика „Шик Макас“ в Токат, в центъра на Анадола. През лятото нейните 1700 служители изведнъж остават без заплати и на 7 октомври прекратяват работа. Но вместо благоприятен изход от ситуацията идва шок: на следващия ден 1000 от заетите са уволнени със SMS.
"Искаме само това, което ни се полага"
Оттогава насам Акан и нейните колеги протестират пред вратата на бившия си работодател, опитват се да привлекат вниманието към тежкото си положение. До момента са постигнали частичен успех - заплатите са им били изплатени.
Освен това отново имат право да получават помощи за безработни или обезщетения - опция, която работодателят им преди това бил премахнал от техните договори. Сега уволнените настояват за обезщетенията, които им се полагат. „Работих тук повече от три години. А сега се отнасят с нас като към просяци, макар че ние искаме само онова, което ни се полага.“
Тежки условия на труд и прекомерен натиск
Говорителката на групата на съкратените работници Бузе Кара също е уволнена през октомври. Сега тя е начело на протестите. Кара говори за климат на мобинг и изключителен натиск над работниците. В последно време почивките за посещение на тоалетна били сведени до максимум пет минути, а времето за молитви – до десет минути. „Докато не припаднеш или не изпитваш непоносими болки, нямаш и правото да отидеш на лекар“, обяснява тя. От „Шик Макас“ отхвърлят всички обвинения. В писмена декларация фирмата заявява пред ДВ, че всичко е било в законовите норми и в съответствие със синдикалните правила.
Фабриката, основана през 1939 година, е сред 500-те най-големи текстилни предприятия в Турция и по собствени данни изнася годишно 20 милиона джинсови облекла - предимно за Европа. Производството е за марки като Zara, Levi's, H&M, Only oder Jack & Jones, но се произвеждат дрехи и под собствената марка Cross Jeans, предназначени за Германия, Полша, Чехия и други страни. Въпреки мащабите си обаче "Шик Макас" е под огромен натиск заради галопиращата инфлация и високите лихви от последните години. Поради това фирмата изнася части от производството си в Египет, където е по-изгодно.
Структурната криза на една ключова индустрия
Текстилната индустрия по традиция е една от опорите на турската икономика и източник на доходи за стотици хиляди семейства. Официално в сектора работят над 1 милион души, но синдикатите смятат, че броят им е много по-висок, тъй като много бежанци, жени и деца работят на черно.
Председателят на синдиката BİRTEK-SEN Мехмет Тюркмен подчертава, че в бранша почти изцяло се дават само минимални заплати, които в момента са под границата на бедността за едно четиричленно семейство - около 650 евро бруто. Извънредните часове и работата по празници не се заплащат допълнително, а и много фирми се изнасят към аграрните райони на Анадола, за да получат държавни субсидии. Според Тюркмен така заплатите падат още повече, тъй като безработицата там е висока.
Значителни загуби на пазарни дялове в ЕС
Предприемачите се оплакват от високите цени на суровините и нарастващите производствени разходи, а данните показват истинските мащаби на кризата. През последните три години в бранша са били закрити 380 000 работни места, само през 2025 година са затворили 4500 фирми. Особено тревожно е положението на най-важния пазар – този в Европейския съюз.
Докато големите конкуренти Китай и Бангладеш увеличават износа си за ЕС, турският експорт се срива. По данни на Съюза на истанбулските износители на текстил вносът от Китай за ЕС се е увеличил с 21,8 процента в периода от януари до май 2025 година, увеличението на вноса от Бангладеш е със 17,9 на сто. За същото време износът от Турция е намалял с 5,1 процента, като от десетте най-големи доставчици на текстил за ЕС само Турция и Тунис са изгубили пазарни дялове. А понеже над 60 процента от турската текстилна продукция е предназначена за ЕС, браншът е сериозно застрашен.
Песимистична прогноза
Шереф Фаят от Сдружението на камарите и борсите в Турция (TOBB) гледа песимистично към бъдещето. Докато правителството интервенира на валутния пазар, за да поддържа изкуствено лирата стабилна, а в същото време лихвите по кредитите остават изключително високи, според него няма шанс за подобрение. Президентът Ердоган обеща да увеличи държавните дотации за заетите в сектора до около 69 евро, за да спрат съкращенията, но работодателите искат двойно повече.
Мустафа Пашахан, заместник-председател на Обединението на износителите на конфекция в Истанбул, изрично предупреждава: "Достигнали сме дъното, вече нямаме сили". А председателят на Обединението на износителите на текстил и суровини в Егейския регион (ETHİB) Як Ешкинази е още по-недвусмислен. Той критикува актуалната политика на правителството като деструктивна за индустрията: "Не очакваме повече нищо от тези политици. Сега вече всеки гледа сам да се спасява".
Автори: Елмаз Топчу | Арам Екин Дуран