Отидете към основна версия

2 636 106

Военният експерт от Израел Дейвид Шарп пред ФАКТИ: Русия имитира преговорен процес, за да постигне целите си

  • дйвид-
  • шарп-
  • сащ-
  • русия-
  • украйна-
  • орешник-
  • путин-
  • зеленски

Тръмп не е особено предвидим в подкрепата си за Украйна - той е по-малко склонен да я подкрепя, а понякога изобщо не е склонен, казва експертът

Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Продължение….

- Скоро имаше кръг от преговори за постигане на прекратяване на войната в Украйна в Женева. Може ли дипломатическият процес да върви паралелно с ескалация на бойните действия, или засилените удари показват опит за подобряване на позициите преди евентуално споразумение?
- На първо място – безусловно да. Това често се случва: когато няма пробив в преговорите и страните не постигат съгласие, войната продължава, като всяка страна се стреми да постигне максималните си цели. Ако преговорите не дават резултат, няма смисъл да се намалява натискът. И обратно – ако преговорите успеят, но междувременно сте успели да завземете нещо, това може да се превърне в свършен факт при окончателното споразумение. От гледна точка на Русия тази логика е очевидна.

Има и още нещо: съществува усещане, че макар да няма реален пробив в преговорите, се оказва американски натиск върху Украйна за отстъпки, на които тя иначе не би се съгласила.

Украинците също виждат риска от намаляване на американската подкрепа или отслабване на санкционния натиск върху Русия.
От своя страна Русия също се опасява, според мен, макар мнозина да не са съгласни, да не разгневи прекомерно Тръмп. Затова Русия имитира преговорен процес, без да бърза, като смята, че разполага поне с още година, за да постигне целите си – изцяло или частично. И от двете страни на преговорите основната задача изглежда е не толкова да се направят взаимни отстъпки, колкото да не бъде разгневен Тръмп. Ние не виждаме никакво желание за отстъпки от страна на Русия към този момент, а Украйна също не е готова да отстъпва.

- Споменахте Доналд Тръмп. Как тълкувате позицията му, че Украйна трябва да отстъпи територии – това реалистичен подход ли е от военна гледна точка или сигнал за промяна в стратегическата рамка на подкрепата за Киев?
- На първо място, Тръмп има съвсем различно отношение към подкрепата за Украйна. Това стана очевидно още с идването му на власт. Освен това той направи и много остри изказвания, включително такива, които обръщат ситуацията с главата надолу – например когато говореше за Зеленски и за това кой е виновен за войната. В момента Съединените щати не предоставят оръжие на Украйна безвъзмездно – те го продават. Да, Тръмп продължава да предоставя разузнавателна информация. Украинците получават разузнавателни данни и оръжия по план, одобрен още по времето на Байдън – както от САЩ, така и от други страни, включително, доколкото знам, и от България. Това въоръжение продължава да постъпва. Тоест, можем да кажем, че американската помощ продължава, но в значително по-малък обем.

Изглежда, че Тръмп иска да приключи войната, но тя не го интересува особено като кауза. В резултат на това Украйна се намира в неблагоприятна позиция.

Ако разгневи Тръмп и продължи войната без промяна, при сегашните условия – по отношение на помощта от САЩ и натиска върху Русия – ситуацията може да се влоши. Теоретично Тръмп би могъл дори да отмени санкциите срещу Русия, докато Украйна няма да може да компенсира подобна промяна. Това би поставило Русия в още по-добра позиция на фронта и би довело до по-големи резултати за нея. Тръмп не е особено предвидим в подкрепата си за Украйна - той е по-малко склонен да я подкрепя, а понякога изобщо не е склонен. В същото време е предприемал и стъпки, които в определена степен дори изпреварват действията на Байдън – например ужесточаването на санкциите срещу най-големите руски петролни компании, борбата с т.нар. „сенчест флот“, натискът върху Индия да не купува руски петрол, както и разрешението Украйна да нанася удари по определени обекти, за което преди не беше давано позволение. Тоест има и такива сигнали.
Като цяло обаче политиката на Тръмп по отношение на подкрепата за Украйна е значително по-негативна в сравнение с тази на Байдън.

- Фактът, че Володимир Зеленски вече говори за възможни териториални отстъпки, означава ли промяна в украинската военна доктрина или по-скоро тактически ход в преговорите?
- Сложно е да се обясни. Трябва да се каже, че Зеленски прави противоречиви изказвания. Съгласен съм, че в някои от тях, когато говори за референдуми, се намеква за възможност Украйна да отстъпи територии – макар и в различен контекст. Понякога обаче той заявява, че това е невъзможно.

Доколкото разбирам, теоретично се обсъжда вариант, при който Украйна би могла да отстъпи територии в Донецка област, а Русия – да върне част от окупираните територии в Харковска, Сумска или Днепропетровска област.

Русия анексира Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка област, както и Крим. А това, което е завзела в Сумска, Харковска и Днепропетровска област, би могло да бъде предмет на размяна. Да, Зеленски говори противоречиво и тук няма пълна яснота. Освен това той отлично разбира, че украинското общество не приема възможността за териториални отстъпки. Но това е въпрос на политика и стратегия, а не на военна доктрина. Военната доктрина на Украйна не се е променила – това е защита, максимално задържане на противника по линията на фронта и нанасяне на максимални загуби при приемливи за Украйна съотношения. Разбира се, и контраатаки, когато има възможност. Дали това се получава успешно? Не напълно. И при контраатаките има трудности. Но подходът по отношение на съотношението на загубите и военните решения не се е променил. Зеленски маневрира, включително под много силен натиск от страна на САЩ, опитвайки се да не разгневи Тръмп и да демонстрира поне формална готовност за отстъпки.

- Засилените руски удари по Одеса в последните дни – каква е тяхната основна цел: прекъсване на логистиката, натиск върху Черноморския коридор или психологическо въздействие върху украинското общество?
- Всичко това взето заедно. Ударите не са само по Одеса – тя трябва да се разглежда в контекста на общата руска стратегия от последната зима -

масирани удари по икономическата и енергийната инфраструктура на Украйна.

Целта е да се лишат украинците от електричество, да се направи животът максимално некомфортен и да се създадат тежки условия.

- Да, ние виждаме какво се случва в Киев и какво говори кметът Виталий Кличко…
- Разполагам с информация от първа ръка за случващото се в Киев и на други места. Ситуацията в Киев е сходна с тази в Одеса. Русия има обща стратегия – удари по енергийна инфраструктура, по електроенергийната система, с цел нанасяне на максимални икономически щети и подкопаване на волята за съпротива. Посланието е: можем да разрушим икономиката ви и да създадем тежки условия за живот, ако продължите войната още месеци или години. Това се демонстрира на практика. Освен това се нанасят огромни материални щети, които Украйна и нейните западни партньори трябва да компенсират – за сметка на ресурси, които иначе биха могли да бъдат използвани на фронта.

Що се отнася конкретно до Одеса – първо, тя се намира близо до територии, контролирани от Русия, което позволява използването на средства, които не могат да се използват по други градове, включително противокорабни ракети „Бастион“.

Второ, Одеса и околностите ѝ са най-важният морски порт на Украйна. Черноморският коридор, вносът и износът – всичко това е свързано с икономическите приходи на страната. Ударите целят парализиране на южните маршрути – включително и Дунавските пристанища – откъдето Украйна получава доходи.
Това включва и нанасяне на щети на различни производства – например скоро бе ударен завод за производството на слънчогледово олио и всичко се разтече. Големи щети. И по такива обекти са нанасяни удари, включително в района на Одеса, с причинени значителни щети. В Одеса виждаме удари не само по украинската енергетика, но и по такива структурни обекти и големи заводи, които са важни за Украйна. Плюс това по Одеса може да се стреля с всякакво оръжие, което може да се изстреля от Крим. Одеса много удобно може да бъде атакувана с дронове по море. При атака срещу Одеса има едни особености, при атака срещу Киев особеностите са други, но всичко това е обединено в един план, който цели да нанесе максимални щети и да създаде максимално тежки условия за живот на украинците, за да може те така да станат по-сговорчиви по време на преговори.

- При настоящата динамика – по-вероятен ли е „замразен конфликт“ по модела на други постсъветски територии или пълноценен мирен договор с гаранции за сигурност?
- Рано е да се говори за такива възможности - за пълноценен мирен договор и гаранции за сигурност. Аз имам скептично отношение към понятието „гаранция за сигурност“. Според мен „гаранция за сигурност“, ако говорим от гледната точка на Запада, защото руските обещания за гаранция за сигурност не трябва да ги считаме за гаранция за сигурност, е едно. От гледна точка на НАТО, в момента такива гаранции може да бъдат само позицията, че НАТО ще се намеси, ако Русия в един бъдещ етап нападне Украйна отново. Страните от Запада, страните от НАТО обаче се опасяват от това. През цялата война те избягват да участват директно във военни действия с Русия. Те избягват дори минималните възможности за ескалация на отношенията с Русия и се опитват това да го избегнат всячески. Трудно ми е да си представя, че западните страни ще променят своята политика и начин на действие и ще дадат такива гаранции на Украйна, че „… ние влизаме в бой на ваша страна, ако Русия ви нападне“. Но ако Запада не даде такава гаранция, по никакъв начин не може да говорим, че има изобщо някакви гаранции. Едно се явяват обещанията да се оказва военна помощ, да се предоставят разузнавателни данни, или просто да се помага икономически, което само по себе си е важно. Благодарение на такава помощ Украина може да създаде и поддържа собствени боеспособни въоръжени сили. Но... Какво представлява основната гаранция за сигурност, когато на теб никой нищо не ти обещава? Когато никой не ти обещава, че ще воюва за теб, единствената гаранция за твоята сигурност се явяват собствените въоръжени сили, собственият военнопромишлен комплекс и волята за съпротива. И според мен само на това могат украинците със сигурност да разчитат. Всичко останало, което те могат да получат, е бонус, който е важен, но не дава гаранция.
--------------------------------
Дейвид Шарп е роден през 1974 г. в СССР, на територията на днешна Украйна. Служил е 3,5 години в израелската армия. В продължение на много години редовно сътрудничи на водещи руско- и украиноезични медии като военен коментатор и анализатор. Освен това повече от 20 години работи като военен анализатор в различни медии в Израел.

Поставете оценка:
Оценка 2.7 от 42 гласа.

Свързани новини