Саиф ал-Ислам Кадафи (у нас често прието като да произнася и пише Сейф - бел. ред.) е прострелян 19 пъти в дома си в град Зинтан в Западна Либия, където живее, след като през 2011 г. бе пленен от въоръжена групировка, която през 2017 г. го освобождава.
Четирима маскирани мъже нахлуват в дома му, след като деактивират охранителните камери. Около 90 минути по-рано охраната напуска района по необясними за момента причини.
След стрелбата нападателите не бягат - те си тръгват. Без престрелка, без преследване в опит да бъде поета отговорност. Извършителите изчезват в онова мълчание, което в Либия обикновено означава, че убийците нямат от какво да се страхуват от разследване.
Това се казва в анализ на Анас ел-Гомати - основател и генерален директор първия аналитичен център за политика в Либия, Sadeq Institute, базиран в Триполи, публикуван от Al Jazeera.
Саиф ал-Ислам е син на Муамар Кадафи, който управлява Либия повече от четири десетилетия, преди да бъде свален от власт и убит по време на революцията през 2011 г. От 2014 г. насам страната е разделена между два съперничещи си центъра на власт. На запад, няколко поредни правителства в Триполи, последното от които бе ръководено от премиера Абдул Хамид Дбейбах, се ползват с признанието на Организацията на обединените нации (ООН). На изток, военачалникът-ренегат Халифа Хафтар контролира територията чрез военна сила, с подкрепата на Обединените арабски емирства (ОАЕ), Русия и Египет, докато формално правителство в Бенгази осигурява цивилно прикритие на реалното военно управление. Нито една от страните явявала на национални избори, нито пък възнамерява да го прави.
Механизмът на убийството на Саиф ал-Ислам Кадафи разказва собствена история. Това не е насилие, породено от хаос. Това е операция, изпълнена в кратък времеви прозорец от извършители, които са били наясно с ходовете и охраната му, както и с неформалните правила, на които те са подчинени. Хора от близкия кръг му описват случая като вътрешна работа.
За да се стигне до Саиф ал-Ислам, е било нужно нещо повече от оръжие - достъп до информация за неговите навици, охраната му и до многопластовите договорки, които са му позволили да се укрива и да остане жив. Години наред Саиф е живял със степен на прикритие, защитен от споразумения на местно ниво, а понякога и от свързана с Русия подкрепа за сигурността му. До нощта на нападението цялата тази защита е оттеглена, а който и да е планирал операцията, е знаел за това.
Мотивът сам по себе си не е доказателство, но методът и възможностите стесняват кръга.
Когато командирът на най-влиятелната въоръжена милиция в Триполи - Aпарат за поддържане на стабилността (SSA), Абделгани ал-Кикли, беше убит миналата година от съперническа групировка, последва незабавен хаос. Въоръжени сблъсъци затвориха големи части от столицата - шумни и явни. Сега обаче няма никаква прилика с операцията в Зинтан. Нейната прецизност и последвалото мълчание сочат към друг тип играч.
Критиците и неудобните фигури в кръга на Хафтар често са били отстранявани тихо. Махмуд ал-Верфали, висш офицер от Либийската национална армия (ЛНА), който бе издирван от Международния наказателен съд, бе застрелян посред бял ден в Бенгази през 2021 г. Сериозно разследване не последва. Има и други са изчезнали по подобен начин. Този тип операции не изискват пълен териториален контрол. Те разчитат на мрежи, сплашване и очакването за безнаказаност.
Нищо от това не представлява доказателство. Либия рядко предлага доказателства. Само модели. Но моделите имат инфраструктура.
Политическият ред, изграден от Муамар Кадафи, не изчезна през 2011 г. Той беше разглобен и пренасочен целево. Халифа Хафтар взе фрагментите, племенните системни на покровителството, йерархията в сигурността и икономиката на милициите и ги сглоби наново около собственото си семейство, закотвено във властта от преторианска гвардия, бригадата Тарик бин Зияд, командвана от сина му Саддам, наскоро назначеният заместник-главен командир на самопровъзгласилата се Либийска национална армия и най-вероятен наследник на баща си.
Бивши поддръжници на стария режим не бяха изключени от новата система, но никога не са се ползвали с доверие в нея. Подкрепящите Кадафи политически фигури и командири бяха насърчавани да се завърнат под управлението на Хафтар и са асимилирани след 2014 г. при строго определени условия. Фигури като Хасан Задма, свързан преди с прословутата 32-ра бригада на брата на Саиф ал-Ислам, Хамис, бяха приети заради ползата от тях, но не бяха интегрирани в управлението като партньори. Когато присъствието им заплашваше контрола на Хафтар, те бяха маргинализирани или отстранявани.
На самия Саиф ал-Ислам никога не беше предложено дори това условно включване във властта. Той остана извън системата, толериран, контролиран и наблюдаван - напомнящ за алтернативната наследствена линия, която никога не можеше да бъде напълно неутрализирана. Животът му беше под постоянна заплаха от 2017 г. насам. Саиф ал-Ислам не представляваше промяна - той представляваше алтернатива. Опасността, която въплъщаваме, беше конструктивна.
Коалицията на Хафтар се крепи не на идеология, а на покровителство, което обаче не е разпределено неравномерно. Някои племена и въоръжени групировки получават повече от други. Лоялността е обект на сделки, калибрирана според това, което всяка фракция може да извлече.
В случай че Хафтар почине, тези, които се чувстват онеправдани, биха видели в процеса на наследяването възможност да предоговорят условията си или да преминат на страната на този, който предложи по-добра сделка. Единствената фигура с история и фамилия, достатъчно символични, за да ги привлекат, беше Саиф ал-Ислам, наследник на самата система, която Хафтар беше пренастроил. Той нямаше да я демонтира. Той щеше да управлява чрез нея със същата логика на патронаж и същите авторитарни рефлекси. Същата система, различно семейство. Това го правеше изключително труден за приспособяване.
48 часа преди убийството Саддам Хафтар се срещна тайно в Елисейския дворец в Париж с Ибрахим Дбейбах, племенник на премиера и ръководител на апарата за национална сигурност на Либия. Нямаше официално потвърждение. Изтекла информация предполага една-единствена тема на разговора им - дали съперничещите си лагери в Либия биха могли да сформират поредното временно правителство въз основа на разбирателство, което би поставило ЛНА официално под контрола на държавата, би разделило министерствата и институциите между семействата Хафтар и Дбейбах и би отложило още изборите, каквито не са се провеждали от 2014 г.
Недоволството от това се задълбочава с всеки неуспешен преход, всяко нарушено обещание за избори, всяко ново временно споразумение, целящо да остави едни и същи хора на власт. Семейното разпределение, договорено в Париж, би го направило недоволството вулканично.
Саиф ал-Ислам не се нуждаеше от програма, за да се възползва от това. Трябваше само да бъде в бюлетината. На провалените президентски избори през 2021 г. той имаше значителна преднина пред Хафтар. Ако единствените жизнеспособни кандидати са авторитарни, печели режимът, противопоставящ се срещу властващия елит. Той не можеше да бъде погълнат от подобна договорка, без да дестабилизира и двете страни, и не можеше да бъде оставен извън нея, без да се превърне в средство за гнева на всеки либиец срещу нея.
Пет дни след убийството на сина на Кадафи, племето му го погреба в град Бани Уалид, свързан традиционно с верните на баща му. Искаха Сирт - града на племето на Муамар Кадафи, но властите не позволиха. Съболезнователните приеми и публичният траур бяха забранени. Саиф прекара десетилетие в разпореждания къде може да живее, с кого може да се вижда и кога може да говори. Убийците му решиха къде може да умре. Опонентите му решиха къде може да бъде погребан. Никой не е арестуван. Никой няма и да бъде. В Либия мълчанието след убийство никога не е липса на отговор. То е отговорът.