Остров „Св. св. Кирик и Юлита“ отново е във фокуса на общественото внимание – този път заради спорове около собствеността (б.р. - припомняме какъв е казусът), бъдещото му развитие и опасенията от фрагментирани решения без ясна визия. Какви са предизвикателствата, възможностите и значението на проекта за България и Черноморския регион… Пред ФАКТИ говори Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология.
- Г-н Прахов, какво ще се случи с развитието на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ като център за подводна археология, култура и образование. Прехвърлят се имоти, разделят се без ПУП, ще се строи пристанище…
- Остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ е културен паметник с национално значение и развитието му не може да се разглежда фрагментирано чрез отделни имотни или инфраструктурни решения. Предвидено е там да бъде изграден музеен, културен и научно-изследователски център. Предстои да бъде обновена концепцията за този център, създадена през 2011 г., която очертава визията и функциите му.
Всяка намеса следва да бъде подчинена на тази визия и на принципите за опазване на културното и природното наследство.
Затова и настояваме развитието да се случва единствено в рамките на цялостна, публично обсъдена и институционално подкрепена концепция, а не чрез частични решения като прехвърляне на имоти или отделни инвестиционни намерения без обща визия за развитие. За да се случи всичко това, на първо място имотът, прехвърлен на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ), трябва да бъде върнат в управление на Министерството на културата. Към момента това все още не е факт. След това трябва да се актуализира концепцията за бъдещия културен и научен център и въз основа на нея да бъде изготвен ПУП. Едва след това може да се премине към създаване на пристанищен терминал.
- Какви са основните предизвикателства пред преместването и разширяването на Центъра за подводна археология на острова?
- Предизвикателствата са както инфраструктурни, така и институционални. От една страна, островът изисква сериозни инвестиции в адаптация на съществуващите сгради, изграждане на лаборатории, фондохранилища и условия за научна работа. От друга - необходима е координация между множество институции, включително няколко министерства, научни организации и международни партньори.
Съществено предизвикателство е и гарантирането на устойчив модел на управление, който да съчетае научната дейност, опазването на наследството и публичния достъп, тъй като координацията между толкова много институции води до по-тромав процес. Но това е неизбежно и до голяма степен е преодолима пречка, след като веднъж се създаде междуведомствена комисия и отговорностите бъдат разпределени.
- В каква степен проектът за превръщането на Центъра в регионален институт под егидата на ЮНЕСКО ще промени ролята на България в изследването на Черноморското подводно наследство?
- На практика Центърът за подводно наследство вече е Институт за подводно наследство (ИПН) под егидата на ЮНЕСКО. Предстои ни съвсем скоро да променим устройствения си правилник и да се внесат някои промени в Закона за културното наследство. ИПН ще позиционира страната като водеща в изследването, опазването и управлението на подводното културно наследство в Черноморския регион. Ще имаме много повече възможности за международни проекти, финансиране, обмен на експерти и обучение на ново поколение специалисти. България ще се превърне в координационен център за целия регион, тъй като ние активно ще работим с всички държави от черноморския басейн. От своя страна, ЮНЕСКО са подкрепили идеята за създаването на музеен, културен и научно-изследователски център на острова, защото това би допринесло за повишаването на видимостта на дейността на България в областта на подводното наследство в целия Черноморски регион.
- Какви конкретни научни и инфраструктурни ползи ще донесе всичко това?
- На първо място, ще се създадат условия за пълния цикъл на работа с подводно наследство - от теренните проучвания до консервацията и реставрация, анализ и документиране и публичното представяне на находките. Лабораториите ще позволят съвременна консервация и реставрация, фондохранилищата - подходящото съхранение, а музейната експозиция ще направи това наследство достъпно за обществото. В момента процесите не се случват по този начин. Както знаете, ние нямаме посетителски център или място, на което хората да се запознаят с работата ни, а концепцията за развитието на острова обединява всичко изброено на едно място.
- Част от експертната общност изразява притеснения относно бъдещето на острова - как отговаряте на тези критики и как ще се гарантира баланс между наука, култура и обществен интерес?
- Ние, от Института за подводно наследство (Центъра за подводна археология), сме част от тази общност и сме силно притеснени и разтревожени какво би могло да се случи, ако имотът, в момента управляван от ДППИ, не бъде върнат на Министерството на културата, каквито са обещанията към момента. От наша страна сме насреща във всеки един момент при необходимост от съдействие тези намерения да станат реалност.
Когато концепцията за острова бъде изпълнена, това ще се го превърне в място за всички. Място за наука, образование, изследвания, отдих. В непрестанна комуникация сме и с Министерството на околната среда и водите, с които ще реализираме общи проекти на острова, а те самите ще имат отделен научноизследователски център там.
Решението на Министерския съвет за това неправомерно разделяне на острова показа, че обществото ни не се примирява с разпореждането с културното ни наследство по този начин.
Получи се едно огромно обединение, както на хората от сферата на културата и науката, така и много други области. Петицията за остров „Св. св. Кирик и Юлита“ е все още активна и продължава да събира подписи и в крайна сметка отново се заговори за острова, който за пореден път беше оставен без никакви грижи, с разпадащи се сгради, и в окаяно състояние. Създалият се казус даде нов тласък на възможността концепцията да бъде реализирана в своята цялост и да имаме единствено по рода си място в България, което да се съчетава в себе си култура, наука, образование, изследвания и изкуство, културно и природно наследство.
- Какви са най-значимите археологически открития в акваторията около Созопол и острова през последните години и как те променят представите ни за древната история на региона?
- Акваторията около Созопол е една от най-богатите и наситени с културно наследство в Черно море. Откритията включват останки от праисторически селища от каменомедната и бронзовата епоха, корабокрушения от различни епохи, пристанищни структури и акумулации от находки от възникването на пристанището до днес, които дават информация за търговията, корабоплаването и културните контакти.
Тези находки показват, че регионът е бил изключително динамичен център на обмен на информация, ресурси, културни достижения още от праисторията, през античността, средновековието, Възраждането и най-новата ни история.
- Какви са рисковете пред подводното културно наследство в България – както от природни процеси, така и от човешка дейност?
- Рисковете са сериозни и нарастващи. От природна гледна точка - климатични промени, промени в морската среда. От човешка - незаконни намеси като дънно тралене и иманярство, строителни дейности и замърсяване. Черно море е специфична и уязвима екосистема, а подводното наследство е изключително чувствително към тези процеси. Именно затова е необходимо системно наблюдение, научни изследвания и ефективна защита.
- Как виждате бъдещето на подводната археология у нас - има ли достатъчно млади специалисти и ресурси, за да се развива тази научна област?
- Има интерес от млади хора, но ресурсите и възможностите за развитие са ограничени. Липсват достатъчно инфраструктура, финансиране и дългосрочни програми. В България няма академични програми и специализации по подводна археология. Проектът за остров „Св. св. Кирик и Юлита“ може да промени това, като създаде условия за обучение, специализация и работа на млади изследователи в международна среда. Това е ключово за бъдещето на подводната археология в България.