Защо токът е скъп, въпреки че имаме достатъчно електроенергия? Евродепутатът Цветелина Пенкова пред ФАКТИ

Цените на електроенергията в Европа продължават да бъдат една от най-чувствителните теми както за домакинствата, така и за бизнеса. Парадоксът е, че въпреки достатъчното производство на ток в много държави от ЕС, сметките често остават високи, а ценовите разлики между отделните региони се задълбочават. Причината все по-често не е в липсата на енергия, а в ограниченията на електропреносната инфраструктура, недостатъчната свързаност между държавите и невъзможността по-евтината електроенергия да достига навреме до пазарите с по-високи цени. В този контекст регламентът TEN-E се превръща в ключов инструмент за модернизацията на европейската енергийна мрежа и за изграждането на по-свързан, устойчив и предвидим енергиен пазар. По темата пред ФАКТИ говори евродепутатът Цветелина Пенкова, главен преговарящ на Европейския парламент по TEN-E.

- Г-жо Пенкова, как бихте обяснили с прости думи какво представлява регламентът TEN-E и защо е толкова важен за ЕС?
- Регламентът TEN-E е инструментът, чрез който Европейският съюз определя как да бъде изградена и модернизирана енергийната инфраструктура, така че отделните национални системи да функционират като една обща мрежа. Това включва основно електропреносните връзки между държавите и капацитета на мрежата да пренася енергия там, където е необходима.
Това е ключов момент, защото енергийният съюз на Европа е замислен като единен, с общи правила, общи механизми за търговия и свободно движение на електроенергия. Това ще означава по-достъпни и по-предвидими сметки за домакинствата. Но тази система може да функционира реално само ако има физическа възможност енергията да се пренася между държавите. Това е особено важно за България, защото нашият регион е един от най-засегнатите от ограниченията в свързаността. В същото време това ни поставя и в стратегическа позиция - България е началото на коридорите, които следва да свързват Европа по двете оси – изток – запад и юг - север.
Именно тук е проблемът. Има достатъчно електроенергия на европейско ниво, но тя остава „заключена“ в определени региони, защото мрежата не позволява да бъде пренесена. Така цените не се определят само от търсене и предлагане, а и от ограниченията на инфраструктурата. Хората го усещат директно и в сметките си за ток.
TEN-E е толкова важен, защото е инструментът, който трябва да премахне тези ограничения и да намали цените на електроенергията за нашите домакинства и индустрии. TEN-E има потенциала да превърне България от крайна точка в активен участник в тази мрежа.

- Кои са най-големите промени, които този регламент може да донесе за енергийния пазар в Европа?
- Променя се самият подход към енергийната инфраструктура от реактивен към стратегически и системен. Досега процесът беше до голяма степен ориентиран към конкретни проекти, предложени от държавите членки. Инвестициите често следваха готовите инициативи, а не винаги реалните нужди на системата. Получаваха ситуации, в които се изгражда инфраструктура, без тя да адресира най-критичните ограничения в мрежата. С новата ревизия на регламента логиката се обръща. Първо се анализира къде са проблемите, къде има системни претоварвания, къде липсва капацитет и къде това вече води до дисбаланси в системата и цените и едва след това се насочват инвестициите. Това влияе директно на цените и е особено важно за региони като Югоизточна Европа, където тези ефекти вече са видими в конкурентоспособността на индустрията и върху разходите на домакинствата. Друг ключов елемент е финансирането.

Когато има претоварване на електропреносната мрежа, се генерират значителни приходи.

До момента тези средства в голяма степен оставаха на национално ниво. Сега се въвежда подход, при който част от тези ресурси ще бъдат насочвани към общоевропейски проекти, тоест към решения, които имат ефект върху повече от една държава.
Ако ограниченията в мрежата бъдат системно премахвани, ценовите разлики между регионите ще намаляват и съответно сметките на нашите домакинства ще паднат значително, а условията за индустрията ще се изравняват. Промяната не е просто техническа, а е пряко свързана с конкурентоспособността на европейската икономика. Защото когато електроенергията е по-скъпа и по-нестабилна в един регион, това директно влияе върху инвестициите, производството и работните места.

- Оказва се, че проблемът не е само в производството, а и в преноса на електроенергия, кои са основните „тесни места“ в европейската енергийна система?
- Основните „тесни места“ в европейската енергийна система са концентрирани в Централна Европа, най-вече в участъци около Австрия и Унгария, които играят ролята на ключови транзитни коридори между различните ценови зони на континента.
Това са места, през които преминават големи обеми електроенергия, например от Северна и Западна Европа към Централна и Югоизточна Европа. Проблемът е, че капацитетът на мрежата там не е достатъчен спрямо реалните потоци. Получава се това, което в енергетиката наричаме „задръстване“. Електроенергия има, но тя не може да премине в необходимия обем. Може да се обясни много просто, ако имате магистрала с интензивен трафик, но в един участък тя се стеснява, това създава задръстване, което блокира движението назад по цялата линия. Същото се случва и в електропреносната мрежа. Когато един такъв участък достигне своя лимит, потокът се ограничава и това прекъсва връзката между системите.
Именно тук идва системният ефект. Ограниченията в Централна Европа не остават локални, те се пренасят по цялата верига и се усещат силно в региони като Югоизточна Европа. Това означава, че дори когато в други части на ЕС има по-евтина електроенергия, тя не може да достигне до нашия регион. Така цените между отделните части на Европа започват да се раздалечават не заради липса на енергия, а заради липса на капацитет за пренос. В определени периоди тези разлики могат да бъдат многократни, което показва, че става дума за структурен проблем в мрежата, а не за пазарен дисбаланс. Затова решаването на тези „тесни места“ е ключово, не само за по-добра инфраструктура, а за това дали европейският енергиен пазар ще работи реално. И когато това не работи, ефектът не остава в системата, той се вижда директно в сметките на хората.

- Как това, че България има ограничена свързаност, влияе върху цената на тока за домакинствата и бизнеса?
- Свързаността на практика определя дали един пазар е отворен или функционира в по-затворена среда. В случая с България ограничената свързаност означава, че страната не може да участва пълноценно в процеса на изравняване на цените в рамките ЕС.

В един добре интегриран съюз електроенергията се движи от по-евтините към по-скъпите зони.

Това води до естествено балансиране на цените. Но когато има ограничения в мрежата, този механизъм не работи ефективно. Тоест, дори когато в друга част на Европа има по-ниска цена, тази енергия не може да достигне до нашия пазар в достатъчен обем. България на практика функционира в по-ограничен пазар, вместо да се възползва от целия европейски енергиен потенциал. В такива условия се наблюдават по-големи колебания и в определени периоди дори по-високи нива спрямо други части на Европа. Това засяга пряко домакинствата и индустрията. За домакинствата ефектът често не се вижда веднага заради регулираните цени, но той се натрупва. И чрез по-високи разходи в системата, и през инфлацията, и през цените на услугите. В дългосрочен план ограничената свързаност означава по-високи и по-нестабилни сметки за ток. За бизнеса ефектът е директен, но в крайна сметка той отново се връща при хората.
Ограничената свързаност не е просто технически въпрос, тя е фактор, който определя дали цената на електроенергията се формира в условията на реален пазар или в условията на частична изолация. Именно това прави темата толкова важна за България.

- Каква е вашата основна цел като главен преговарящ на Европейския парламент по TEN-E?
- Основната ми цел е да гарантирам, че този регламент ще доведе до реална промяна в начина, по който функционира енергийната система в Европа и да се намалят значително и за постоянно цените на електроенергията.

В момента има достатъчно яснота къде са проблемите, къде мрежата е претоварена, къде липсва капацитет и къде това вече води до сериозни разлики в цените между регионите.

Предизвикателството е тази информация да се превърне в конкретни решения и в приоритетни инвестиции. Затова за мен ключовият въпрос е кои проекти ще бъдат определени като стратегически и ще получат финансиране. Този процес трябва да бъде максимално обвързан с реалния ефект върху системата. Да се инвестира там, където премахването на едно ограничение има значение не само за една държава, а за цели региони. Особено когато това има ефект върху цели региони като Югоизточна Европа, които днес са по-слабо интегрирани. Другият важен елемент е свързан с финансирането. В момента се генерират значителни средства от претоварването на мрежата. Тези средства трябва да се използват по-ефективно и да се насочват към проекти от общоевропейски интерес, които реално увеличават капацитета и подобряват свързаността. И не на последно място, за мен е важно да се гарантира, че региони като Югоизточна Европа няма да останат в периферията на този процес. Това означава да се обърне специално внимание на връзките, които интегрират тези региони в общата мрежа. Считам, че България има стратегическа и ключова роля в този процес и ще я отстоявам в рамките на преговорите.
В крайна сметка ролята на главния преговарящ е да гарантира, че регламентът ще бъде балансиран политически и ефективен от гледна точка на системата. Защото именно това ще определи дали ще имаме по-добра свързаност и по-стабилни цени в Европа.

- Защо трансграничните електрически връзки са толкова ключови за по-ниски и по-предвидими цени?
- Цената на електроенергията в Европа не се определя на едно място, тя се формира в различни ценови зони в зависимост от търсенето, предлагането и наличния производствен микс. В нормални условия тези зони трябва да се „свържат“ чрез мрежата, така че електроенергията да се движи от местата, където е по-евтина, към тези, където е по-скъпа.

Когато има достатъчен капацитет за пренос, този процес работи автоматично, по-евтината енергия навлиза на по-скъпия пазар и започва да понижава цената.

Това води до изравняване между регионите и до по-голяма предвидимост, защото системата реагира по-бързо и по-ефективно на промените.
Проблемът възниква, когато този капацитет е ограничен. Тогава връзката между ценовите зони се „скъсва“ и всеки пазар започва да се формира самостоятелно. В такава ситуация дори да има по-евтина електроенергия в друга част на Европа, тя не може да достигне до по-скъпия пазар и ценовата разлика се запазва или дори се увеличава. Липсата на трансгранични връзки или недостатъчният им капацитет на практика води до по-високи и по-нестабилни цени. Не защото няма енергия, а защото тя не може да се движи там, където е необходима. Затова тези връзки не са просто инфраструктура. Те са условието, при което системата може да се балансира по-ефективно. И когато този механизъм работи, ще имаме по-ниски и по-предвидими сметки за домакинствата.

- Каква роля ще играят ПАВЕЦ-ите и другите системи за съхранение на енергия в бъдещата европейска мрежа?
- Системите за съхранение са ключов елемент за стабилността и сигурността на енергийната система в ЕС. Причината е, че традиционно електроенергийната система работи при едно много строго условие - производството и потреблението трябва да са в баланс във всеки един момент. С увеличаването на дела на възобновяемите източници този баланс става много по-труден за поддържане, защото те не произвеждат постоянно, а зависят от времето и от природните условия.
Точно тук идва ролята на съхранението. То позволява енергията да бъде „преместена“ във времето, да се съхрани, когато има излишък и да се използва, когато има недостиг. Това прави системата много по-гъвкава и много по-устойчива. Тук говорим не само за краткосрочно, но и за сезонно съхранение на енергия, което ще бъде все по-важно с нарастването на възобновяемите източници.
ПАВЕЦ-ите са особено важни, защото са една от малкото технологии, които позволяват съхранение в голям мащаб и с бърза реакция. Те могат да поемат мащабни количества енергия и да ги върнат в системата в рамките на минути, което е критично за стабилността на мрежата. България има сериозна експертиза в тази област и вече изградени мощности, което е огромно предимство. Това е една от малкото области, в които не започваме от нулата, а можем да надграждаме. Затова развитието на ПАВЕЦ и съхранението на енергия трябва да бъде не просто част от политиката, а стратегически приоритет за страната.
Освен това те имат още едно предимство. Те са доказана и надеждна технология! Могат да бъдат интегрирани в системата без допълнителен риск. В бъдеще съхранението няма да бъде просто допълнение към мрежата, а част от нейното управление. Без достатъчен капацитет за съхранение ще продължим да виждаме неефективно използване на произведената енергия и по-големи ценови колебания. Развитието на ПАВЕЦ-ите и технологиите за съхранение са стратегически приоритет в европейската енергийна политика.

- До каква степен енергийната инфраструктура вече се разглежда като въпрос на сигурност, а не само на пазар и икономика?
- Вече до много голяма степен и това не е просто промяна в риториката, а реална промяна в начина, по който ЕС мисли за енергетиката.
Дълго време енергийната инфраструктура се разглеждаше основно като икономически въпрос, как да се осигури по-ефективен пазар, по-добра конкуренция и по-ниски цени. Събитията в последните години показаха, че това е много по-широка тема. При проблем с доставки или с ключови маршрути ефектът не остава в рамките на енергийния сектор той се пренася върху цялата икономика, върху индустрията и върху инфлацията. И затова вече се разглежда като част от стратегическата сигурност на ЕС.

ЕС все по-силно поставя акцент върху диверсификацията не само на доставчици, но и на инфраструктура. Тоест да има достатъчно връзки, алтернативни маршрути и капацитет, така че системата да не зависи от една точка или от едно решение.

TEN-E също се вписва в тази логика. Не е просто инструмент за по-добър пазар, а за по-устойчива и по-сигурна система. Защото ако инфраструктурата не е достатъчно развита, всяка криза, геополитическа или икономическа, се усеща много по-силно. Затова днес говорим за енергийна политика не само като икономическа политика, а като част от общата сигурност на Съюза. И това ще остане водещо в следващите години.

- Често подчертавате ролята на чистите технологии, кои според вас са реалистичните решения за България в следващите 10 години?
- Реалистичният подход за България е да се стъпи върху това, което вече работи, а именно стабилни базови мощности като ядрената енергетика, и да се надгражда с нови технологии. България безспорно има потенциал за развитие на възобновяеми източници и този потенциал вече се използва. Необходимо е развитието мрежа и системи за съхранение, за да гарантираме стабилност и достъпност на електроенергията, произвеждана В България.
Затова решението за България е в баланса. Това означава развитие на възобновяемите източници там, където има икономическа и техническа логика, но паралелно с това сериозни инвестиции в електропреносната мрежа, в умни системи за управление и в съхранение на енергия. Без тези елементи чистите технологии не могат да покажат пълния си ефект. Ядрената енергетика е основата на стабилността в българската енергийна система. Тя вече е призната на европейско ниво като чиста и устойчива технология, което беше постигнато с активната работа на нашия екип в предходния мандат.

- Как може Европа да съчетае енергийната сигурност с целите за декарбонизация, без да се повишават цените за потребителите?
- Това може да стане само ако ЕС спре да разглежда декарбонизацията и енергийната сигурност като две отделни цели. Истината е, че те могат да вървят заедно, но само ако подходът се изгражда върху стабилна система, а не само върху амбициозни цели. През последните години се видя, че когато се инвестира основно в нови мощности, без паралелно да се развиват мрежата, съхранението и базовите източници, системата става по-уязвима. Това създава нестабилност, а нестабилността почти винаги се прехвърля в цената. Затова за мен правилният подход е Европа да мисли в три посоки едновременно. Първо, повече нисковъглеродно производство, включително възобновяеми източници и базови енергийни мощности като ядрената енергетика. Второ, сериозни инвестиции в електропреносната инфраструктура, защото без свързаност и най-евтината енергия не може да достигне до пазара. И трето, системи за съхранение, които да поемат колебанията и ще направят системата по-гъвкава. Ако един от тези три елемента липсва, ценовият натиск се връща и той винаги стига до домакинствата.
Тази промяна трябва да бъде икономически поносима. Това означава тежестта да не се прехвърля върху сметките на хората. Ако искаме обществена подкрепа за декарбонизацията, гражданите трябва да виждат, че тя носи повече сигурност, по-предвидими цени и по-стабилна система, а не нова несигурност. Именно затова добрата енергийна политика не е въпрос само на климатични цели, а на това как те се постигат с достатъчно мрежа, съхранение и стабилни базови мощности. Когато тези елементи са подредени правилно, сигурността, по-ниските цени и декарбонизацията могат да се подкрепят взаимно.

- Каква трябва да бъде ролята на ядрената енергия в европейския енергиен микс според Вас и къде е България в този процес?
- Ядрената енергия има специфична и трудно заменима роля в енергийния микс, тя осигурява стабилна базова мощност. Това я прави ключова за стабилността на цялата енергийна система. Благодарение на усилията ми в последните години ядрената енергетика вече е и призната за устойчива и стратегическа технология в регулаторната рамка на Съюза. Това означава реален достъп до финансиране, до инвестиции и до дългосрочно развитие и подобрение на сектора. За първи път тя намира място в дългосрочните финансови и стратегически рамки на Европейския съюз, включително в контекста на следващата Многогодишна финансова рамка. Това е много съществен сигнал, защото отваря възможности за инвестиции, за развитие на нови мощности и за поддържане на съществуващия капацитет. Промяната е важна и политически, защото дава на държави като България възможност да развиват сектора без идеологически ограничения и с достъп до реални инвестиции. За България е ключов момент, защото тук страната ни има реално конкурентно предимство.

Ние имаме изградена инфраструктура, имаме кадри и имаме дългогодишен опит в ядрената енергетика.

Това ни поставя в позиция не просто да запазим този сектор, а да го развиваме като стратегическо предимство. Това включва и възможността България да се позиционира като регионален център за ядрена експертиза и подготовка на кадри.

- Смятате ли, че ядрената енергия ще бъде ключова за стабилността на цените в ЕС в дългосрочен план?
- Да, и причината за това е чисто системна. Цените на електроенергията се влияят силно от това доколко производството е предвидимо. Когато системата разчита в по-голяма степен на променливи източници, като възобновяемите, се увеличава нуждата от баланс и това създава натиск върху цените.
Ядрената енергия дава точно обратното - дългосрочно предвидимо производство с относително стабилни разходи. Тя може да действа като „котва“ за системата, която ограничава резките колебания и дава повече сигурност на индустрията и потребителите.
Когато има достатъчно базова мощност, натискът върху краткосрочните пазари намалява. Това също води до по-стабилна ценова среда. Ядрената енергия не е просто част от микса, а е елемент от механизма, който прави възможно цените да бъдат по-предвидими и по-ниски в дългосрочен план.

- В контекста на TEN-E и енергийната инфраструктура, коя е най-слабата точка в енергийната свързаност на Югоизточна Европа?
- Най-слабата точка на Югоизточна Европа е, че регионът остава в края на една система, която все още не е достатъчно добре свързана в своите най-критични участъци. Връзката с европейския пазар минава през инфраструктурни ограничения в Централна Европа. Това е много важно уточнение, защото често се създава впечатление, че Югоизточна Европа сама по себе си е „отделен“ проблем. Всъщност не е така. Регионът страда от това, че е последният сегмент на една верига, в която има, както казах, „тесни места“ в участъци около Австрия и Унгария. И когато там има недостиг на капацитет, това автоматично ограничава достъпа на нашия регион до по-широкия европейски пазар.
Така Югоизточна Европа се оказва по-уязвима към ценови шокове и по-малко способна да се възползва от по-благоприятни пазарни условия в други части на Съюза. Това означава, че дори когато има налична по-евтина електроенергия другаде, тя не може да достигне в достатъчен обем до нашия регион.
Затова и решението не може да бъде само национално или дори само регионално. Не е достатъчно България, Гърция или Румъния да инвестират в своята вътрешна инфраструктура, ако по-нататък по веригата ограниченията останат. Точно затова TEN-E е толкова важен, защото предлага решения и инвестиции на ниво общо-европейска система.

- Как балансирате между политическите, технологичните и социалните аспекти на енергийната политика в работата си в Европейския парламент?
- Балансирането между тези аспекти е ключово. Ако една мярка е добра на теория, но не е приложима технологично, тя няма да даде резултат. Ако е технически правилна, но е социално непоносима, тя ще създаде напрежение. Ако е политически удобна, но икономически неработеща, в крайна сметка цената пак ще бъде платена от гражданите и бизнеса.
Затова аз подхождам към темата първо през въпроса какъв е ефектът върху системата. Има ли сигурност на доставките? Защитени ли са потребителите от прекомерен ценови натиск? Има ли предвидимост за индустрията? Ако едно решение не дава ясен отговор на тези въпроси, значи балансът не е постигнат.
Политическият аспект също е много важен, защото енергетиката не е изолирана тема. Тя е свързана с индустрията, с регионалното развитие, със социалната политика и със сигурността. Нужно е да се вижда по-широката картина и как едно решение ще се отрази на различните държави, на различните пазари и на различните социални групи. Технологичният аспект е също толкова съществен, защото в последните години Европа на моменти допускаше грешката да говори за енергетика прекалено идеологически. Системата не работи по лозунги. Тя работи по физика, по капацитет, по баланс и по възможност за съхранение и пренос. Решенията трябва да стъпват на реалното състояние на мрежата и на възможностите на отделните технологии.
И накрая идва социалният аспект - гражданите не измерват енергийната политика през регламенти и стратегии, а през това дали сметките са поносими, дали индустрията може да работи и дали има предвидимост.
Истинският баланс се постига тогава, когато политическите цели, технологичните възможности и социалният ефект не си противоречат, а се подкрепят взаимно. Това е смисълът на добрата енергийна политика. Нашата цел е да изградим справедлив енергиен съюз, който да гарантира ниски и предвидими цени във всеки един регион. Това зависи от инфраструктурата.