Текстът е на Васил Калинов, зам. главен редактор на сп."Международни отношения"
Разигралият се банков екшън е поредното доказателство за огромния дефицит на държавност, за несъстоятелността на институциите и битуващия политически хаос. Няколко човека вживяли се в ролята на недосегаеми, боричкайки се за власт и надмощие в бедната ни и корумпирана държава, безнаказано си позволяват да си разиграват сценарии необезпокоявани от никого. Без капка свян и неудобство.....
Последвалите обяснения на „политици”, „финансови експерти” и „банкови величия” са обяснения за бранене на статуквото, а предложените законодателни промени оставят съмнението, че се посяга на конституционните права на българските граждани.
Защо никой не посмя да постави въпроса, че парите на българските граждани в банките се харчат по волята на шепа хора без да е налице необходимия контрол и отговорност за това, в следствие на което се обслужват корпоративни и монополни интереси и се влагат в неефективни проекти? Тази система е доказала, че не е коректна към своите вложители, които нарича „клиенти” и ги товари с всевъзможни такси и изисквания.
И кой да ги постави тези въпроси като в България политическата система (и цялата обществена надстройка) е неефективна и дискредитирана, институциите - също. Икономическата база не може да се разивава под този бюрократичен похлупак. Когато властва принципът - частната собственост на бюрократа е държавата, когато липсва предсказуемост и съществува законодателна нестабилност, когато липсват политики за икономически просперитет, ясни концепции за развитие на отделните индустриални производства и индустрията като цяло, не се дава възможност да се развие най-важното за функционирането на ефективна пазарна икономика. А за мен това са предприемчивостта, таланта, уменията на отделния гражданин и гражданското общество, подкрепата на работещия бизнес, носещ добавена стойност и формиращ БВП, без които не може да има икономическо развитие.
Удивително е, че никой не прави задълбочен анализ на ролята и мястото на банковата система за развитието на страната. Защото не е важно само да гарантираш спестяванията на вложителите.
И за непросветените в банковия бизнес е ясно, че всяка такава институция обслужва тесен кръг от хора, наричащи себе си бизнесмени и техните имена са лесно установими. За сметка на това те шумно рекламират, че подпомагат предприемчивостта. „Банката е партньор на вашия бизнес” звучи като красиво пожелание на фона на реалността, защото всеки, който не е в кръга на „избраните” може да потвърди как се получава кредит за стартиращ или малък бизнес. Липсата на капацитет, воля и контролни механизми, които да осмислят това красиво пожелание от рекламите е превърнало банките в лихварски институции, чиито капитал се разпределя само за „големите” в бизнеса и техните икономически семейства. Резултатът от тази политика на банките го наблюдаваме всички. Превърнахме се в заложници на финасовите, личностни взаимоотношения и политически интереси на властващите кръгове в обществото чрез банките.
И всичко това става благодарение на факта, че банковата система, не без участието на БНБ и правителството, не желае и няма намерение да се промени в полза на обществото. В сегашния си вид тя е хранителна среда на олигарсите, кредитните милионери, но не и за хората. И това е причината да се прикриват истинските проблеми, зад димната завеса на такива „екшъни”.
Това е една от много тежките и сериозни причини, която поставя България на опашката на европейските страни. Затова не се формира т. нар. средната класа, увеличава се пропастта между бедни и богати, задълбочава се демографската криза, и ще продължава да се увеличава регионалната диспропорция в икономически и социален план, срива се инвестиционния интерес към страната.
Какво е нужно да се направи:
- Спешно да бъде възложен независим външен (международен) одит за установяване на реалното състояние на банковия сектор;
- В съответствие с резултатите от одита, да се предприемат незабавни действия за промяна на банковото законодателство;
- Анализ на ефективността и оптимизиране на условията за функциониране на други финансови институции - застрахователни, инвестиционни посредници, както и действащите фондове и европейски програми;
- Въвеждане на публичност и прозрачност, както и по-голяма ефективност на механизмите на държавата за контрол върху банковата система;
- Определяне на по - строги изисквания към хората, които могат да притежават и управляват банки, в това число и въвеждане на мандатност на ключови постове и възможност за контрол, чрез периодично информиране на вложителите за дейността на банките;
- Да се преоцени обхвата на т.нар. банкова тайна - не може на всички стопански субекти годишните отчети за дейността им да са публични, дори за еднолични дружества, а цялата дейност на банките да се прикрива като конфеденциална информация.
Вече изтърканата от говорене, но вярна теза, че липсва държавата в България получи поредното доказателство с разиграването на случилия се банков фарс, който се тиражира като банкова криза. Въпросът е: Докога ще търпим всички системи в България, в това число и банковия сектор, които „осмислят” своето съществуване чрез обслужване на набедените за „елит” в държавата?
Банковата система трябва да обслужва българското общество и да е отговорна пред своите вложители.
Достойно би било, ако шефа на БНБ и на надзора вече са депозирали своите оставки. А дали ще си свърши работата прокуратурата, като всеки ден все по-ужасни неща се разкриват за далаверите в банките?
Не, няма такава държава!