"Не е важно как ще се казва къщичката. Въпросът е дали тези документи ще могат да бъдат ползвани, с какъв статут ще бъдат, какъв ще е достъпът до тях и ние, като общество искаме ли да проведем онзи отдавна отлаган разговор за нашето минало". Така доц. Мартин Иванов, историк и преподавател в СУ, бивш директор на Държавна агенция "Архиви" и бивш служебен министър на културата, коментира пред БНР случващото се около Комисията по досиетата и архива на ДС.
"Когато не можеш да намалиш цените, а си обещал тържествено, трябва да измислиш някаква дъвка. Не мога да избягам от тягостното впечатление, че и ние ще трябва да предъвкваме една вече олигавена от някои политици дъвка".
Основният проблем не е институционален, смята доц. Иванов.
"Разговорът е за това искаме ли да познаваме историята си".
За да се дигитализират тези 4.5 млн. документа, ще ни трябват сигурно следващите 45 години, смята той.
"Това ще отнеме огромно количество средства и човекочасове. Трябва да имаме и достатъчно сървърно пространство, за да съхраняваме тези милиони страници".
Доц. Иванов допуска, че причините за готвеното закриване на Комисията по досиетата са свързани "или с отвличане на внимание, или с изпълнение на някаква поръчка, или просто с управленска немощ".
"Това е една болезнена, травматична тема за нас, като общество. Не трябва да загърбваме историята си и да затваряме неитересните страници, а да се опитаме да ги прочетем и да поговорим".