Путин превръща тялото си в метафора за възхода на Русия, докато Тръмп използва своето като сцена за реванш

В Русия, както и навсякъде другаде, личното е политическо, а тялото - инструмент на властта. Именно през тази специфична призма Люка Обен - директор на научните изследвания в Института за международни и стратегически отношения (IRIS) и доктор по славистика - изследва съвременна Русия. В книгата си "Полът на Путин. Джендър, власт и контракултура в Русия" той анализира как доминацията на телата е била използвана в служба на неговия политически проект - своеобразна "културна война" срещу западните демокрации.

В основата на тази система е самото тяло на държавния глава. Хиперболизирано, прославяно, обожавано. Но как Владимир Путин направи тялото си инструмент на властта си както в Русия, така и в чужбина? Как успя да предвиди и дори да "яхне" консервативната вълна, заляла Европа, Съединените щати и други страни от Южна Америка? Как мачистките постановки на лидера на Кремъл допринесоха за възхода на маскулинизма на Запад? Ето някои от отговорите, които Люка Обен дава в интервю за френското списание Madame Figaro:

Madame Figaro: В книгата си обяснявате, че именно чрез спортните си изяви Владимир Путин първоначално внушава идеята за силното тяло...

Люка Обен: Когато Путин идва на власт на 31 декември 1999 г. (след оставката на Борис Елцин бел.ред.), все пак са организирани предсрочни избори. По време на кампанията си той започва да се представя по определен начин, твърдейки, че именно джудото и спортът в по-широк смисъл са го измъкнали от дъното на обществото и са изградили неговата лична етика, позволявайки му да стане силен и мъжествен човек. Показателно е, че още след избирането си той довежда в Кремъл... дългогодишния си треньор по джудо!

Madame Figaro: Защо Путин превръща собственото си тяло в послание за своята сила?

Люка Обен: Идеята е преди всичко да се покаже, че Русия се завръща на световната сцена, и че тя е сила, която подобно на феникса възкръсва.

Путин се утвърждава като въплъщение на тази Русия, която се изправя - физически, но разбира се, и метафорично. Да покажеш Путин като силен, означава да покажеш силна Русия.

Чрез тялото му се разгръща цял политически наратив. Властта трябва да се вижда, да бъде разпознавана и усещана в едно тяло. Тя трябва да се оформи във фигура, способна да събере държавата, нацията и историята в един-единствен образ.

Защото да управляваш в Путинова Русия, означава преди всичко да се показваш.

Madame Figaro: Как го постига?

Люка Обен: В началото на 2000-те години неговият екип по комуникациите решава да се вдъхнови от Холивуд, за да го превърне в новия "герой" на Руската федерация.

Това води до създаването на истински "брандинг на Путин". В медиите той е представян като опитен спортист, който се занимава с делтапланеризъм, играе хокей, тренира джудо, кара ски, язди кон гол до кръста в планината или лови гигантска щука... И този наратив резонира много добре с руския народ. Популярността му достигна своя връх през 2014 г. по време на Зимните олимпийски игри в Сочи. Посланието намира отзвук и в чуждестранната преса.

Madame Figaro: На какви културни и исторически фактори се опира Путин, за да изгради авторитарния и мъжествен образ на властта си?

Люка Обен: За Путин Русия има хилядолетна цивилизационна история. Режимът насърчава традиционното руско семейство, възхвалявайки жените, способни да раждат много деца - както по времето на царска Русия. Интересното е, че Путин прави и своеобразен синтез със сталинисткия съветски период; имам предвид по-специално грубата физическа сила, която се виждаше у Йосиф Сталин.

Путин наистина притежава динамиката на "бащица на народите". Накратко, той се вписва в руската традиция на образцови фигури: спортните майстори, съветските герои, стахановците... Целта е да се създаде символична граница между едно "ние" - руско, суверенно, мъжествено, здраво и дълбоко вкоренено - и едно "те", насочено към западните демокрации, представяни като отслабени и морално дезориентирани.

Madame Figaro: Според Вас Путин дори е предвидил консервативния завой в Европа и появата на "маскулинизма"...

Люка Обен: Чрез проектирането на лидер със силно и тренирано тяло, руската власт насърчава хегемоничен стандарт за мъжественост: този на защитника, издръжливия мъж, пропит с традиционни ценности. Путин започна да използва този наратив много рано и в това отношение той е пионер. Той ще допринесе за създаването на това глобално течение на маскулинизма, което всъщност представлява "backlash" - ответна реакция на движението MeToo.

Започвайки през 2016 г. с избирането на Доналд Тръмп, това реакционно движение ще набере скорост (през юни доклад на делегацията на френския Сенат по правата на жените определи маскулинизма дори като сериозна терористична заплаха, бел. ред.). За Путин заплахата идва от Запада, Европейския съюз и НАТО. Именно в този момент това много конкретно използване на тялото наистина се трансформира в идеология. Той го превръща в политическа стратегия, обединявайки консерватори и суверенисти на международно равнище. Целта му е да раздели Запада, за да го отслаби и да успее да запази властта си.

Madame Figaro: Какво е общото между Тръмп и Путин в начина, по който демонстрират своята мъжественост?

Люка Обен: Определена представа за мъжественост, култът към силния човек. И при двамата има ясно изразено полово разграничение и силно хетеронормативно разбиране на ролите в живота.

Тръмп се вдъхновява силно от Путин и напредва много по-бързо от него! В началото Путин е бил вдъхновен от Холивуд... Но Тръмп, в известен смисъл, е самият Холивуд! Това са реалити телевизията, кечът, постоянното зрелище.

И при Путин, и при Тръмп тази постановка служи за посочване на враг: интелектуалните елити, феминистките, ЛГБТ+ хората, "упадъкът".

Посланието е просто: светът е в беда, защото е загубил своите алфа мъжкари.

Ако Путин използва тялото си като метафора за възраждаща се Русия, Тръмп превръща своето в сцена за реванш.

Но и двамата разказват една и съща история: завръщането на силния мъж като политическо решение.

Тази постановка на тялото се простира отвъд тези две фигури и се прилага и при други авторитарни режими: Си Дзинпин показва непрозрачно, почти императорско тяло; турският президент Ердоган играе ролята на баща на нацията.

Индийският лидер Моди, от своя страна, мобилизира аскетично и духовно тяло, докато бразилският президент Болсонаро проектира брутална, военна мъжественост...

В крайна сметка стиловете са различни, но логиката винаги остава една и съща: тялото на лидера се превръща в популистки и патриархален политически език.

Madame Figaro: Тялото на Путин изглежда силно, но и донякъде "сковано".

Люка Обен: През годините си в КГБ Путин се е научил не само как да се движи, но и винаги да бъде готов за бой. Някои експерти ще ви кажат, че специфичната позиция на ръцете му е характерна за човек, готов да извади оръжието си...

Лицето му също е интересно. Той рядко се усмихва, дори почти никога, което е дълбоко вкоренено в руската култура. Да се усмихваш на човек, когото не познаваш или познаваш съвсем бегло, може да бъде погрешно изтълкувано - това може да подсказва лоши намерения. Руският мъж трябва да контролира себе си, както физически, така и емоционално. А за да въплъщава руската нация, Путин трябва да запази младостта си и да не остарява - защото това би било признак на слабост.

През последните години той многократно се е появявал с подпухнал вид, видимо "ботоксиран". Той е истински обсебен от контрола и се стреми към някаква форма на безвремие. Показател в това отношение е един скорошен разговор (през септември 2025 г., бел. ред.) между него и Си Дзинпин: двамата обсъждаха развитието на биотехнологиите. Си Дзинпин говореше за "живот до 150 години", докато Путин твърдеше, че "тъй като човешките органи могат да бъдат непрекъснато трансплантирани, хората могат да се подмладяват с напредване на възрастта и дори биха могли да станат безсмъртни".

Основният проблем на авторитарните режими, които се олицетворяват от една единствена личност, е, че тя, както всички нас, е обречена един ден да изчезне.