Газа е изправена пред дилемата: между руините, надеждата и новата карта на Близкия изток. Дали разрушеният анклав ще се превърне в начало на политическо решение или ще остане поредната замразена криза в сърцето на региона? Кой ще управлява Газа след войната и възможен ли е нов политически ред в региона?
Газа – не просто територия, а символ на един нерешен конфликт
Бъдещето на Газа е въпрос, който надхвърля границите на малката крайбрежна ивица между Израел и Египет. След години на конфликти тя се превърна в централна точка на един от най-дълбоките геополитически сблъсъци на XXI век – сблъсък между израелската концепция за сигурност, палестинския стремеж към независимост, американското влияние в Близкия изток и амбициите на регионални сили като Иран.
Въпросът „Какво ще стане с Газа?“ всъщност съдържа няколко други въпроса:
Ще бъде ли възможно създаването на жизнеспособна палестинска държава?
Ще приеме ли Израел политическо решение, основано на две държави?
Може ли Хамас да бъде елиминиран като военна и политическа сила?
Ще успеят ли арабските държави да участват във възстановяването?
Ще използва ли Иран кризата, за да укрепи влиянието си?
Ще запази ли Вашингтон ролята си на основен посредник?
Отговорите на тези въпроси ще определят не само съдбата на палестинците и израелците, но и бъдещия ред в целия Близък изток.
Израелската перспектива: сигурността преди всичко
За Израел войната в Газа промени фундаментално политическия пейзаж.
След атаката от 7 октомври 2023 г. основният израелски консенсус е, че връщане към предишното статукво е невъзможно. В продължение на години Израел приемаше ограничено управление на Газа от Хамас, докато организацията не представляваше непосредствена заплаха от мащаба, който светът видя през октомври 2023 г.
След тази дата израелската доктрина се промени.
Основният извод в Тел Авив е:
Газа не може повече да бъде контролирана от организация, която разполага с въоръжено крило, ракети и независима военна инфраструктура.
Това поставя Израел пред сложен проблем.
Военната операция може да унищожи инфраструктурата на Хамас, но много по-трудно е да бъде премахната идеологията, която стои зад организацията.
Историята показва, че военната победа срещу дадена групировка не винаги води до политическо решение. Примерите от Ирак, Афганистан и други конфликтни зони показват, че вакуумът след разрушаването на една сила често се запълва от нови движения.
Затова Израел е изправен пред стратегически избор:
Първи вариант:Продължителен военен и силов контрол върху Газа.
Това би гарантирало по-голям контрол върху сигурността, но би създало огромни политически и икономически разходи.
Втори вариант:Предаване на управлението на палестинска структура под международен контрол.
Този вариант е по-приемлив за международната общност, но поражда опасения в Израел дали подобна администрация няма постепенно да позволи възстановяване на въоръжени групировки.
Трети вариант:Регионално споразумение, включващо арабските държави и международни гаранции.
Това е най-амбициозният сценарий, но и най-трудният за постигане.
САЩ: между подкрепата за Израел и натиска за политическо решение
Вашингтон традиционно е най-важният международен партньор на Израел.
Американската политика в Близкия изток обаче винаги е била баланс между няколко цели:
гарантиране сигурността на Израел;
предотвратяване на регионална война;
ограничаване влиянието на Иран;
запазване на отношенията с арабските съюзници;
поддържане на американското влияние в региона.
След войната в Газа САЩ се оказаха в сложна позиция. От една страна, Вашингтон не може да позволи стратегическия му съюз с Израел да бъде поставен под въпрос. От друга страна, продължителната война създава сериозен международен натиск върху американската дипломация.
Американската визия за бъдещето на Газа постепенно се насочва към модел, при който:
Хамас няма да има военна роля;
управлението ще бъде поверено на палестински структури;
арабските държави ще участват във възстановяването;
международна коалиция ще гарантира сигурността.
Но този модел има един фундаментален проблем:
Кой ще бъде легитимният представител на палестинците?
Палестинската държавност: възможна ли е нова политическа реалност?
Въпросът за признаването на палестинска държава отново се превърна в централна тема в международната дипломация.
Все повече държави разглеждат признаването на Палестина като начин да се върне политическият процес към решението за две държави.
Тази идея предполага:
Израел и Палестина да съществуват като две независими държави;
границите да бъдат договорени чрез преговори;
гаранции за сигурността на Израел;
международна подкрепа за изграждането на палестински институции.
Но реалността е изключително сложна. Днес палестинското политическо пространство е разделено.
В Западния бряг доминира Палестинската автономия, но тя страда от криза на доверие и обвинения в корупция. В Газа Хамас запази влияние въпреки военните удари.
Между двете палестински структури съществува дълбоко политическо разделение. Следователно признаването на палестинска държава само по себе си няма да реши проблема.
Една държава трябва да има:
функциониращи институции;
контрол върху територията;
икономическа основа;
легитимно управление;
международни гаранции.
Всичко изброено до тук палестинските държавници твърдят, че могат да постигнат и изпълнят, друг е въпросът дали наистина тези твърдения съответстват на тежката икономическа и политическа действителност в Палестина.
Ролята на Иран, арабските държави и трите възможни сценария за бъдещето на Газа
Иран и „ос на съпротивата“ – битката за влияние след войната
Сред всички регионални играчи Иран е държавата, която най-внимателно следи развитието на ситуацията в Газа. За Техеран палестинският въпрос не е само хуманитарна или политическа тема – той е стратегически инструмент в дългогодишното противопоставяне с Израел и Съединените щати.
Иранската политика в региона се основава на концепцията за т.нар. „ос на съпротивата“ – мрежа от съюзници и партньорски организации, чрез които Техеран разширява своето влияние:
„Хизбула“ в Ливан;
различни въоръжени групировки в Ирак;
хусите в Йемен;
палестински организации като Хамас и „Ислямски джихад“.
За Иран съществуването на въоръжени групировки, които се противопоставят на Израел, е част от неговата регионална стратегия.
Но войната в Газа постави Техеран пред сложен баланс.
От една страна, Иран използва конфликта, за да укрепи политическото си влияние и да представи себе си като защитник на палестинската кауза.
От друга страна, прякото включване във войната носи риск от директен сблъсък със САЩ и Израел – сценарий, който Техеран традиционно се стреми да избегне.
Иран предпочита асиметричната война – използване на съюзнически сили, политическо влияние и регионален натиск, вместо директна военна конфронтация.
Какво означава това за бъдещето на Газа?
Ако бъде създадена нова администрация в Газа, един от най-големите въпроси ще бъде:
Ще бъде ли прекъсната връзката между палестинските въоръжени групировки и Иран?
Това е ключов момент за Израел. Тел Авив разглежда всяко бъдещо управление на Газа, което допуска иранско влияние, като потенциална заплаха. От гледна точка на Иран обаче загубата на влияние в Газа би означавала стратегическо поражение.
Затова е вероятно Техеран да се опита да запази политическо влияние дори при нов модел на управление – чрез контакти, идеологическо влияние или подкрепа за определени политически сили.
Арабските държави – между солидарността с Палестина и регионалната стабилност
Арабският свят исторически поставя палестинския въпрос в центъра на своята външна политика.
Но днешната реалност е различна. Много арабски държави вече разглеждат Близкия изток не само през призмата на арабско-израелския конфликт, а през по-широки интереси:
икономическо развитие;
привличане на инвестиции;
технологичен напредък;
регионална сигурност;
ограничаване на иранското влияние.
Това обяснява защо страни като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет и Катар имат по-прагматичен подход.
Египет – ключът към Газа
Египет има уникално географско и политическо положение. Той контролира единствения арабски граничен пункт с Газа – Рафах, и исторически разглежда ивицата като зона от жизнен интерес за националната му сигурност.
Кайро се опасява от няколко сценария:
масово изселване на палестинци към Синай;
разпространение на нестабилността към Египет;
укрепване на радикални групировки.
Затова Египет подкрепя възстановяване на палестинско управление, но без сценарий, който би довел до трайна бежанска криза.
Катар – дипломатическият посредник
Катар играе особена роля.
Доха поддържа контакти както със западни държави, така и с представители на Хамас. Именно това го превърна в един от основните посредници при преговорите.
За Катар палестинският въпрос е възможност да увеличи дипломатическата си тежест.
Но ролята му е противоречива. Докато едни го виждат като необходим посредник, други го обвиняват, че чрез контактите си с Хамас позволява запазване на влиянието на организацията.
Саудитска Арабия – големият фактор
Саудитското кралство е може би държавата, която може най-силно да повлияе върху бъдещия ред. Преди войната съществуваше процес на постепенно сближаване между Израел и Саудитска Арабия. Този процес беше част от американската стратегия за нов Близък изток.
Но войната в Газа промени условията. За Рияд всяко бъдещо нормализиране на отношенията с Израел вероятно ще бъде свързано с реален политически напредък по палестинския въпрос.
Това поставя Израел и САЩ пред труден избор:
Може ли да има нов регионален съюз без решение на палестинския въпрос?
Трите възможни сценария за бъдещето на Газа
Сценарий №1: Международно подкрепено възстановяване и път към палестинска държавност
Това е най-оптимистичният вариант.
При него:
Хамас губи военния си контрол;
създава се преходна палестинска администрация;
международна коалиция финансира възстановяването;
арабски държави участват икономически;
започва процес към политическо решение.
В този сценарий Газа може да се превърне от символ на разрушението в пример за възстановяване. Но той изисква огромни компромиси. Израел трябва да приеме по-голяма роля на палестинските институции. Палестинците трябва да приемат реформи и нов модел на управление. Хамас трябва да бъде изключен от военната власт. Иран трябва да загуби възможността да използва Газа като фронт срещу Израел.
Това е възможният път към решение за две държави. Но политически той е изключително труден.
Сценарий №2: Замразен конфликт и постоянна нестабилност
Това е най-вероятният сценарий според много анализатори. При него няма пълномащабна война, но няма и истински мир.
Газа остава:
частично разрушена;
зависима от международна помощ;
политически разделена;
периодично разтърсвана от насилие.
Израел запазва контрол върху сигурността. Палестинската администрация няма достатъчно влияние. Хамас или други групировки запазват нелегална мрежа.
Международната общност продължава да финансира хуманитарни програми, но без окончателно политическо решение. Това би било повторение на модела от последните десетилетия – управление на кризата, а не нейното разрешаване.
Сценарий №3: Нова регионална ескалация
Най-опасният вариант е конфликтът в Газа да се превърне в по-широка регионална война.
Това може да се случи при няколко условия:
пряк сблъсък между Израел и Иран;
голяма ескалация с „Хизбула“ в Ливан;
атаки срещу американски сили в региона;
разпадане на дипломатическите усилия.
При този сценарий Газа няма да бъде изолирана криза, а начало на по-голямо противопоставяне между регионални блокове.
Ще има ли палестинска държава?
Това остава най-големият въпрос.
Международната подкрепа за признаването на Палестина постепенно се увеличава.
За много държави това е начин да се запази перспективата за решение с две държави.
Но противниците на този подход твърдят, че признаването без предварително политическо споразумение може да създаде държава без реални институции и сигурност.
Истинският проблем не е само признаването. Истинският въпрос е:
Каква ще бъде тази държава?
Ще бъде ли демократична?
Ще контролира ли собствената си територия?
Ще може ли да гарантира сигурността на Израел?
Ще има ли икономическа независимост?
Без отговори на тези въпроси международното признание остава символичен акт.
Газа като тест за бъдещето на Близкия изток
Бъдещето на Газа няма да бъде решено само на бойното поле. То ще бъде решено около дипломатическите маси във Вашингтон, Йерусалим, Рияд, Кайро, Доха и Техеран.
Израел търси сигурност. Палестинците търсят държавност. Арабските държави търсят стабилност. САЩ търсят регионален баланс. Иран търси влияние.
Всички тези цели се сблъскват в малката ивица земя край Средиземно море.
Истинският въпрос не е само кой ще управлява Газа след войната. Истинският въпрос е дали този регион ще продължи да управлява конфликтите си чрез войни – или ще намери политическа формула, която да позволи на следващото поколение да живее без наследството на постоянната конфронтация. Защото бъдещето на Газа няма да бъде само бъдещето на един народ. То ще бъде тест за способността на целия свят да превърне една от най-дългите трагедии на съвременната история в възможност за ново начало.
Оля АЛ-АХМЕД