Три гласа. Толкова са необходими на "Алтернатива за Германия", за да излъчи първия крайнодесен премиер на провинция във Федералната република от Втората световна война насам.
Ако ги получи, това ще сложи край на т.нар. санитарен кордон - обединение срещу крайната десница по подобие на това във Франция, която вече десетилетия е блокирана по пътя ѝ към Елисейския дворец.
Една друга държава, близка до Германия, обаче отдавна го е нарушила. Още през 2000 година Австрийската народна партия допуска Партията на свободата (АПС) до властта във Виена. Решение, което тогава шокира Европа и чиито последици са особено актуални и днес.
Бившите нацисти остават в политиката и след войната
Партията на свободата на Австрия е създадена през 1956 година, а нейният първи лидер Антон Райнтхалер е бивш нацистки генерал. В редиците на партията се вливат бивши представители на нацисткия режим, на много от тях е забранено членуването в двете "големи" сили - консервативната Австрийска народна партия и Социалдемократическата партия.
В следващите десетилетия тя е маргинална сила, но има постоянно представителство в парламента. По това време обаче Партията на свободата се представя като умерена националлиберална партия, която се дистанцира от крайнодесните идеологии. Няколко пъти дори подкрепя правителства на социалдемократите през 1980-те години.
До идването на Йорг Хайдер, който става лидер през 1986 година. Хайдер взима завоя, който превръща АПС това, което е и до днес - евроскептична, антимигрантска и крайнодясна сила, която се противопоставя на обществения договор в Австрия и на ключови аспекти от либералната демокрация.
Поведението на Хайдер и ксенофобските и антисемитски изказвания на лидерите на АПС отново превръщат каквото и да е партньорство с партията му в табу. До 2000 година.
Когато Голямата коалиция е изчерпана
Подобно на Германия, и в Австрия от Втората световна война насам има две партии, които доминират в политически план и винаги излъчват канцлера. Нуждата от формиране на Голяма коалиция обаче, която управлява неспирно от 1987 година, започва да се отразява на изборните резултати.
През 1999 година Австрийската народна партия за първи път в своята история става трета сила. Първи са социалдемократите с 33,15%, а втора е Австрийската партия на свободата с исторически резултат - 26,91%.
Лидерът на консерваторите Волфганг Шюсел взима решение, което шокира Австрия и Европа. Той предлага парньорство на крайната десница с условието той да е канцлер в кабинета. Европейските партньори реагират остро - на Виена е наложена дипломатическа изолация. Но Шюсел има план.
"Опитомяване на крайнодесните"
В управлението крайната десница не става по-малко радикална. Но се проваля в обещанията си. По-голямата част от ключовите послания от кампанията така и не стават факт. В същото време между различните крила в партията напрежението расте. Коалицията е разтурена, а през 2002 година Австрия отива на предсрочните избори. Консерваторите на Шюсел печелят с 42,30%, а крайнодесните се сриват до 10%.
Сформирано е ново правителство, но корупционните скандали и личностните противопоставяния в Партията на свободата водят до разцепление, след което Йорг Хайдер основава нова партия - Съюз за бъдещето на Австрия.
На следващите избори през 2006 година АПС и Зелените си поделят третото място - те получават равен брой мандати. След това Австрия се връща към старата формула на Голямата коалиция. До 2017 година, когато Себастиан Курц отново нарушава табуто.
Влизането на Австрийската партия на свободата в управлението този път не предизвиква острата реакция от 2000 година. Дипломатическата изолация преди 17 години не е довела до търсения резултат, затова се търси диалог. Но историята се повтаря. Скандалът "Ибиса" разкрива корупционна афера, в която вицеканцлерът Хайнц-Кристиан Щрахе е готов да влезе, както и редица самопризнания за порочните практики в крайнодясната партия. Предсрочни избори се провеждат през 2019 година, а Партията на свободата отново се срива.
Какви са поуките
Решенията на Шюсел и Курц водят до краткосрочен положителен ефект за собствената им партия - след коалицията с Партията на свободата вотът за традиционната десница расте. Очевидно стратегията е именно такава, а редица политически наблюдатели коментират, че влизането във властта всъщност показва на избирателите на крайнодесните несъстоятелността на обещанията им.
Изборните провали обаче не водят до омекотяване на позициите. Дори напротив: девет години след скандала "Ибиса" и поредния провал при участието на крайнодесните в управлението Австрийската партия на свободата води в проучванията - с рекордните близо 39%. А настоящият ѝ лидер Херберт Кикъл се смята за дори по-радикален от Хайнц-Кристиан Щрахе и Йорг Хайдер.
Автор: Александър Детев