"Възраждане" е подчертано лидерска партия и затова изглежда закономерно именно Костадинов да е кандидатът за президент. Но това не е единствената логика. Веселин Стойнев вижда и други причини.
Костадин Костадинов отново ще е кандидатът за президент на "Възраждане", както преди 5 години. Изглежда съвсем закономерно, след като по заявка кандидатурата е партийна, в една подчертано лидерска партия именно той да е кандидатът, а не Петър Волгин, който все пак ще му е подгласник. Но това не е единствената логика, която прозира зад решението, базирано и на допитване до партийни членове и симпатизанти.
Връщане на част от твърдото ядро на партията
Румен Радев и "Прогресивна България" (ПБ) отнеха сериозна част от избирателите на "Възраждане", както и на други партии. С малко над бариерата от 4% на изборите през април, "Възраждане" спешно се нуждае от консолидация на твърдото си ядро и може да се надява, че след половин година управление на Радев ще може да си върне част от него. Волгин вероятно можеше да разтвори по-широко ветрилото към разочаровани вече от Радев проруски и евроскептични избиратели – той нарича НАТО "вампир", а ЕС - "пудел на глобалистките сили". Но Костадинов иска референдум за НАТО и вещае разпад на ЕС. Сега като подгласник Волгин има много по-тесен периметър за разширяване към по-меки русофили и евроскептици, защото е и с по-слаба атрактивност на нов кандидат под похлупака на добре познатия титуляр.
Но ако Петър Волгин бе кандидатът за президент, това изключваше партийният лидер да му е вице, т.е. този вариант би оставил Костадин Костадинов извън надпреварата. Което вероятно би засенчило и оспорило лидерството му, особено ако Волгин вземе чувствително по-висок резултат не само от този на Костадинов преди 5 години, но и значително над онези 138 хиляди гласа за партията през април. Въпреки това и в двата случая е твърде малко вероятно кандидатът на "Възраждане", било то Волгин или Костадинов, да успее да изпревари Андрей Гюров и да отиде на балотаж, защото избирателите на демократичната общност са три пъти повече (ПП-ДБ взеха 409 000 гласа на парламентарните избори).
Изборите за президент и интересите на Кремъл
Кандидат-президентската двойка на "Възраждане" ще отвоюва терен главно от Илияна Йотова-Кирил Вълчев. На парламентарните избори голяма част от хората гласуваха като на президентски - персонално за Румен Радев, и му осигуриха 131 депутати. Част от тях бяха симпатизанти на "Възраждане". Няма сериозни основания да се очаква, че в края на октомври пак толкова избиратели ще подкрепят не самия Радев, а негово продължение. Още повече, че реалната власт в страната вече е в негови ръце.
Но едно по-сериозно "отдръпване" на избиратели от Йотова-Вълчев в полза на кандидатите на "Възраждане" би застрашило стабилността на ПБ, определяна от анализатори и западни медии като проруска партия, която тепърва се укрепва във властта. Това вероятно не би се харесало на Кремъл.
Осигуряване на центъра
Твърдите проевроепейци са зад Гюров, твърдите путинисти са зад Костадинов, а Йотова събира гласовете на умерените евроскептици, но и на проруски настроените избиратели от доминиращо широкия център. Поне това е картата, която отдавна чертаят мнозина анализатори. До издигането на кандидатурата на "Възраждане" двойката на ПБ действително стоеше неуютно двуполюсно срещу двойката на ПП-ДБ, влизайки в оправдателна реторика – ние не сме срещу Европа, ние не сме путинисти, но няма да сме йесмени и не е толкова важно дали ще наречем Русия агресор.
И на последните парламентарни, и на предстоящите президентски избори обаче полюсите и центърът не са в едно, а в две ключови измерения – геополитическото и антикорупционното. ПБ, ДБ, ПП и "Възраждане" са на антикорупционния полюс, като избирателите предпочетоха новото – Радев и неговата ПБ, плюс център-изток в геополитическата скала (а не в твърдо източния полюс на "Възраждане" или твърдо западния на ДБ и ПП). На президентските избори антикорупционното измерение на практика отпада поне номинално, защото никой от основните трима претенденти не застава на корупционния полюс, а и президентът няма особени правомощия по темата. Остава геополитическото измерение, където президентът също няма особени правомощия, доколкото външната политика и политиката по отбрана са в ръцете на правителството.
Но се появява новото ключово измерение, отнасящо се до позиционирането на президента спрямо властта: дали президентът ще подкрепя правителственото мнозинство, или ще бъде негов коректив и балансьор. То съживява антикорупционното и поставя на ново разглеждане геополитическото измерение.
И тук "нарисуваният" като за Йотова център ѝ се изплъзва. Защото ако тя и нейните съперници са прононсирани антикорупционери, както и правителството, то тогава в интерес на антикорупцията е външен за управляващите фактор (Гюров или Костадинов) да ги подръчква, ако са нерешителни и бавни, а не вътрешен (Йотова) да ги прикрива. Ако пък в геополитическото измерение избирателите продължават да искат добре балансиран център, то подчертано проевропейски фактор (пак външен за управляващите - Гюров) може да ги удържа да не отиват прекалено на изток, вместо да разчитат само на благоразумието на Радев (дублиран вътрешно от Йотова), или пък да рискуват той да бъде натискан от друг външен за управлението му фактор (Костадинов) да завива по-решително на изток.
***
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.